page contents Книжен ъгъл: Защо ни е да познаваме исляма
Предоставено от Blogger.

Защо ни е да познаваме исляма

29.3.15

Петко Тодоров

„Фундаментализъм” е подвеждащо понятие, според специалистите

Франко Кардини в „Европа и ислямът”: Волтер „съсредоточил в образа на пророка всички характерни черти на жестокостта, лицемерието, лъжливостта, тиранията и нетолерантността в трагедията си „Мухаммад или фанатизмът”. 

Дали мъдрецът не поставя през XVIII век начало на линията до „Шарли”?

Но такива попадения в темата „ислям” са изключения за артистична Европа. След годините на страх от турците, те влизат в литературата, музиката и живописта на Западна Европа преди всичко като екзотика.

След обсадата на Виена обикновен войник отмъкнал от турския лагер чували с кафе на зърна и отворил първия в Европа магазин за кафе. В еуфорията след падането на обсадата изобретили кифла-полумесец и сутрешното кафе тръгнало с кроасан.

„През XVII и XVIII век кафето и чаят спасили Европа от алкохолизма”, припомня още Кардини в своята ислямска история на Европа (изд. „Изток-Запад”). Която почва с битката при Поатие, 732 г. и стига до днешните „фундаменталистки” атентати.

„Фундаментализъм” не е ислямски, а западен термин и е подвеждащ като понятие. Изтъкват го и Кардини, и Бърнард Люис и Бънзи Елис Чърчил в „Ислямът. Религията и хората” (изд. „Рива”). Двамата американци сервират рядко компактно изложение с майсторлък, който повелява: всяка дума в повече е излишна.

Всичко за исляма! Интригуващо и достъпно. И полезно, защото трябва да се знае. Защото сегашната ислямска война срещу Запада е заквасена от „нашия Запад” в Афганистан през антисъветската война, припомня Кардини.