Паоло Джордано ликвидира военния героизъм

Петко Тодоров

Афганистан, базата е италианска, 190 войници – в романа „Човешкото тяло” на Паоло Джордано (изд. „Колибри”). Мрачни планини, талибаните са някъде там, три минути за душ, заповедта е „не се краде сапунът на колега”.

То е най-слабата гадория. Но натурализмът не е центърът на романа. Той е за войниците, за хората. Със свое минало и свое бъдеще. Някои ще останат само с минало.

„Едно младо тяло се приспособява към всичко”, разказва Джордано. Може и така да се погледне. Тялото – да, но войникът не е само тяло. Там е драмата...

Значи имало съвсем нова военна белетристика. Силна – под перото на Джордано („Самотата на простите числа”). Без капка героизъм.

Нещо повече, сякаш точно на Джордано е писано да е разделителната черта между героизъм и война. В неговия роман тя изглежда толкова проста и логична, че придобива размерите на окончателност.