Излезе съвременна Видрица

Петко Тодоров

Отец Ангел записвал повече от половин век

Двата тома „Църква. Летопис” на отец Ангел Столинчев са почти 1900 страници (изд. „Синева”). Дневници, спомени, документи, писма, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания.

Столинчев минава земния си път (1917-2003) като свещеник в Сандански. Почва записките през 1946 и общува с тетрадките си до края на живота. Двата тома са малка част от архива му. Графомания? Обратното. Точният жанр би бил приписка. Тоталната приписка.

Припомняме: приписката е запис в празните полета на църковни книги със съобщения за събития и личности, почнало се в средновековието, личният бележник бил непознат предмет: „Писахме да се знае”. Съставителят на томовете Христо Георгиев съвсем правомерно ги оприличава на „Видрицата” на поп Минчо Кънчев.

И „Църква”, както книгата на поп Минчо е четиво от бъдещето. Цената на автентизма расте с времето. Единственото изкушение на пишещия Ангел е съвестта.

Вижте описанията на над 150-те църкви около Сандански – градеж, размери, подредба, всичко, всичко, или вълненията около разкола на Църквата ни през 90-те. Или страниците за близката му Ванга, пророчицата.

Ако беше писател или историк трябваше да го наречем професионализъм. Съвършената релация между време и писано слово. Най-важното е в най-маловажните като събитийност разкази.

Над половин век преживявания, няма ги в никоя история. Има един, дето се именова „социален антрополог” и обикаля телевизиите на 3 смени да обяснява как не случил на правилния народ. Не му остава време за четене, та е потребно медицината да му предпише тези 2 тома за възглавница за година-две.

Отец Ангел не заменя думата народ след 1989 с граждани и електорат, както и обръщението господин с другарю преди. За патриарха-дубльор Пимен: „Комунистите навремето го направиха епископ и владика с помощта на Антон Югов като техен човек или симпатизант, а сега СДС – сините, го направиха патриарх като техен човек или симпатизант”. Неправилният народ.