Умен ли съм? Лидер ли съм? Луд ли съм?

Разбери с Книга на тестовете (64 средства да постигнете успех) от Микаел Крогерус и Роман Чепелер

Сборникът с полезни тестове е предназначен за всеки, който иска да разбере себе си и другите. От емоционалния интелект до типа характер, от икономическия тест GMAT до коефициента на интелигентност IQ, авторите ни помагат да анализираме всяка своя особеност и да я накараме да заработи в наша полза.

„Книга на тестовете“ (Книгомания) предоставя елементарни средства за оценка на кариерата ни, връзките и бизнеса и ни показва не само какви умения притежаваме, но и доколко добре ги владеем. Тук ще намерите задълбочен анализ на историята, на силните и слабите страни на всеки тест, както и обяснения какво означават отговорите, които сте дали.  Следва откъс в превод на Камен Велчев.

Каква е същината

Никога досега през човешката история на хората не им се е налагало да правят толкова много тестове, както в днешно време. Съществуват дори тестове за точно определени моменти - преди още процесът  да се е развил  (тест за бременност) или за мига, когато всичко вече е  приключило (за установяване на смъртта). А по средата? От люлката до гроба, от върха на главата, та чак до петите сме мишени на лавина от тестове, оценки, стандартизации и формули: пренатална диагностика, програма за международно оценяване на учениците (PISA), диплома за средно образование, шофьорски курсове, нормативи в казармата, тест за интелигентност (IQ), тест за емоционална интелигентност, за физическо състояние, депресия, деменция... животът е един дълъг тест и ние всички трябва да го решим.

Какво ще намерите в тази книга

Тук сме събрали 64 теста - от общоизвестни до малко познати, древни и съвременни, чрез които можете да изясните живота си. Някои от тях може да направите веднага: № 41: Работа (Дали съм на мястото си?); № 53: Връзка (Колко добре познавам партньора си?); № 12: Алкохол (Прекалявам ли с алкохола?). Други ще ви ориентират какво да правите, когато ножът опре до кокала: № 6: Полиграф и Метод на Рийд (Кой ме лъже?); № 2: Тест на Роршах (Луд ли съм?); № 37: Икономически тест GMAT (Ще напредна ли в кариерата?). В книгата ще намерите информация за произхода на всеки тест, как трябва да се тълкуват резултатите и какво означават те.

Не очаквайте да откриете тестове за машини, съоръжения, продукти или методи. Тук има само такива, които засягат вас и живота ви. И не си мислете, че става дума за празни приказки като при хороскопите от списанията – публикуваните тук тестове са надеждни (като цяло) и са базирани на научни методи. Те са забавни, правят се лесно и резултатите от тях могат да ви изненадат и определено ще ви накарат да се замислите.

Що е то тест

Тестът е метод за измерване. Основната класификация е следната: биполярни, количествени и качествени тестове. При биполярните отговорът е избор  между две възможности: положителен - отрицателен, правилен - грешен, бременна – небременна.  При количествените тестове вашият резултат се позиционира по дадена скала и по нея той се сравнява с резултата на другите хора, например за установяване на коефициента на интелигентност или на спортните постижения. При качествените тестове резултатите са  описателни или типови, като например индикаторът на Майерс-Бригс. Но всички тестове са могъщи инструменти. Те определят кой към коя група хора принадлежи. Теглят черта между нормалните и лудите, между нас и другите, между под и над средното ниво.

Как да ползваме тази книга

Можете да я отворите на произволна страница и да се занимавате с някой тест толкова дълго, колкото си поискате. Тествайте себе си, приятелите си, колегите и роднините. Книгата на тестовете е написана за всеки, който проявява някакъв интерес, защото тестовете не само сравняват, но и ориентират: Какъв съм аз? Какво мога да постигна? Къде се намирам в сравнение с другите? Само когато установите къде сте, чак тогава можете да решите докъде искате да стигнете.

Четири фундаментални въпроса
Тестовете са стари колкото човечеството, тъй като от зората на времето съществуват четири фундаментални въпроса, чиито отговори постоянно търсим: Виновен ли съм? Мога ли да го направя? Кой съм аз? и Болен ли съм?

Въпросът за вината идва още от Библията. Чрез лика на лукавата змия Господ искал да провери дали Адам и Ева могат да устоят на изкушението, което ябълката олицетворява. Те не се справили с теста. В „Числа” (четвъртата книга на Библията) е прословутият тест за неверницата: жена, чийто мъж я подозира в изневяра, и затова я кара да изпие една горчива отвара. Подутият й корем и изсъхналите й бедра били доказателството за нейната вина. Можем да проследим корените и на един доста убедителен психологически тест за изричане на лъжа чак от времената на древна Индия.

Затваряли заподозрения в лъжа в тъмна палатка, в която имало магаре, чиято опашка била потопена в мазнина. Човекът трябвало да дръпне опашката на магарето. Ако е лъжец, магарето щяло да изреве, тъй като древните считали това животно за ясновидец. Оставяли човека за малко сам с магарето, след което го извеждали навън. И нямало никакво значение дали магарето е изревало или не - доказателството личало по ръцете на човека. Ако са чисти, това означавало, че е виновен, поне според създателите на теста, тъй като показвало страха му, че ако пипне опашката, ще бъде разобличен. Съвременните детектори на лъжата се базират на същите принципи (вж. № 6: Полиграф и Метод на Рийд (Кой ме лъже?)

Справедливост свише

Най-старият документиран тест в човешката история също се занимава с въпроса за вината. Справедливостта свише е добре познат метод за установяване на вина в древен Китай, Индия и Мала Азия. Човек трябвало да се изправи сам пред бога. Едно от най-старите писмени свидетелства за това - Законникът на Хамурапи, съставен около 2100 г.пр.н.е., описва подобни процедури.

Например, „водното изпитание” представлявало хвърляне на заподозрения във водата. Ако се удавел, това било доказателство за вина. Този тест се прилагал в продължение на хиляди години в различни варианти в различните държави. По време на лова на вещици в Средновековна Европа „водното изпитание” било тълкувано точно наобратно. Ако жената не се удавела, тогава я считали за виновна. Ако пък се удавела, означавало, че е невинна... но за неин лош късмет, вече мъртва.

Провеждане и тълкуване

„Виновен ли е?” е първият въпрос, на който са търсили отговор тестовете от незапомнени времена. Вторият е: „Може ли да го направи?” От множество древни документи знаем за подобни проверки, изпитания на храбростта и церемонии за приемане в затворени общества. Преди човекът да влезе в някое братство (или сестринство), кандидатствайки за него, той трябвало да докаже определени качества. Малко неща са се променили с времето - като започнем от религиозните общества, минем през братствата, племената в джунглите и уличните банди, всеки прием е свързан с тест. Ако искате да се присъедините към някое от значимите братства в САЩ, трябва да изтърпите някакъв мъгляво описан ритуал, неофициално изпитание за приемане.

В колежа „Дартмут” например кандидатите трябва да изядат един повърлет (омлет от повръщано). Тези, които искат да се присъединят към расистите на Арийското братство, трябва да убият свой съкилийник. След като бъдат обрязани, масайските момчета трябва да се оттеглят в дълбоката джунгла, където живеят сами, единствено в компанията на другите новообрязани свои съплеменници. Чак след това имат право да се завърнат в племето. Онези, които искат да станат баптисти, трябва да доказват активно вярата си в продължение на една година.

Идеята хората да бъдат оценявани въз основа на някакви заслуги, а не по произход, се е зародила в Китай. Някъде около 600 г. династията Суй въвела теста kējǔ, с който били подбирани служителите на държавната администрация. Той представлявал смесица от военни физически изпитания, ролева игра и решаване на задачи. По време на последния изпит, например, кандидатите трябвало да изпият чаша силен алкохол, след което да съчинят стихотворение, което не ни е особено трудно да си представим в контекста на някои съвременни модерни центрове за изящни изкуства.

За авторите

Микаел Крогерус, роден през 1976 г. в Стокхолм, гражданин на Финландия, израснал в Швеция и Германия. Следва политология в Свободния университет - Берлин, завършва обучението си през 2003 г. в Kaospilot School в Дания. След това работи като редактор на младежкото телевизионно предаване Chat the Planet в Ню Йорк и от 2005 г. e редактор в NZZ Folio, списанието на Neue Zürcher Zeitung. От 2009 г. е журналист на свободна практика, сътрудничи на Der Freitag, Brand Eins, Weltwoche и Das Magazin. Автор на няколко книги, издадени от „Кайн & Абер”, Цюрих.

Роман Чепелер, роден 1978 г. в Берн, работил е за швейцарската фабрика за идеи BrainStore и още като тийнейджър основава културен център в околностите на Берн. През 2003 г. завършва следването си в Kaospilot School в Дания и създава прекрасни готварски книги, получили много награди. През 2004 г. основава комуникационния портал „Guzo”, чрез който продуцира музикални албуми, разработва кампании за фирми и благотворителни организации, а напоследък и консултира по прилагането на идеи и иновации. Автор на няколко книги в съавторство с Микаел Крогерус и публикувани в изд. „Кайн & Абер”, Цюрих.