Къде е Йосиф Хербст?

Петко Тодоров

Филип Панайотов допълни четивото за него

Последният цитиран документ в „Йосиф Хербст” на Филип Панайотов е писмото на Екатерина Каравелова от 1925 до княгиня Евдокия, сестрата на царя, със списък на 151 безследно изчезнали в дните на полицейския терор. Зет й Хербст е № 21. Писмото е без отговор.

Отговорът: фигурата на обезумялата й дъщеря по софийските улици с неговия портрет на гърдите и с въпроса „Не сте ли виждали Йосиф Хербст ?”. Писмото и сянката на Виола закръглят участта на фамилията Каравелови като метафора на националната съдба в най-новата ни история.

Не е ли знаменателно, че точно Хербст се вписва в тази метафора, или че тя е невъзможна без него?

„Нито монографично изследване, нито исторически публицистичен очерк, нито голямо есе, нито най-после романизувана биография. А това е творба, в която има и публицистика, и есеистика, и исторически проучвания, и опит за романизувана биография – с диалози, белетристични описания, научни анализи”, така Ефрем Каранфилов определил четивото на Панайотов (изд. „Захарий Стоянов”).

Всяка различна форма би нарушила емоционалния баланс, емоцията би била в повече, или в дефицит. Присъствието на Хербст е надрационално, нали е част от метафората.

Как така синът на директора на Хиршовата железница от богата еврейска австроунгарска фамилия се вписва в българския живот  като офицер-герой във войните и почти до царедворец, властта му измисля длъжността директор на печата, а с непоносимостта си към нашенската медийна атмосфера издава на своя сметка своя преса и в края на битието си наостря своето перо на страната на унижените и оскърбените с рационалното съзнание за точната цена? Мощно перо. От най-важните образци какво може българският език.

Днешният прочит на Хербст е гузност. Политнекоректната му позиция е най-малкото. Българската медийна съвест се скита с въпроса на Виола Каравелова, но не из софийските сокаци, а в най-тъмните кюшета на своето съзнание. Какво остава? Каквото е направил Филип Панайотов – допълнено издание на четивото.