„Кралят е мъртъв! Да живее кралят!“

„Ентусиаст“ представя „Удушената кралица“ - втория роман от знаменитата поредица „Прокълнатите крале“ на Морис Дрюон

Втората книга от цикъла – „Удушената кралица“ – е своеобразно продължение на „Железният крал“ и започва от деня след смъртта на краля. Филип Хубави е мъртъв. С него си отиват желязната му воля, амбицията му и особеното умение винаги да постига целите си.

Величието на Франция заплашва да се превърне в избледняващ спомен в ръцете на придворните, които се впускат в яростна борба помежду си. Целта им е увеличаване на собствения им престиж и влияние.

Оръжието им – безволевият, лишен от всякакви дарби нов крал – Луи Х. Вечно в сянката на баща си, новият монарх осъзнава собствените си недостатъци, както и най-наболелия си проблем в лично и политическо отношение: въпросът за наследяването на френския престол.


Съпругата на Луи, Маргьорит Бургундска, е затворена в замъка Гаяр заради прелюбодеяние, но това е половинчата мярка, от която трябва да се намери изход. И докато разводът е в компетенциите единствено на папата, който все още не е избран и няма изгледи това да се случи скоро, самомнителният чичо на новия крал вече му е намерил нова съпруга – прочута с красотата и благородството на характера си неаполитанска принцеса.

Но реакцията от Неапол е недвусмислена: те поставят краен срок, в който Луи трябва да се освободи от оковите на брака с Маргьорит. По един или друг начин…

В замъка Гаяр опозорената Маргьорит Бургундска се бори с несгодите, на които е съзнателно подложена всеки ден, и със собственото си сърце: дали да съдейства на Луи за развода, или докрай да настоява, че е негова законна съпруга и кралица, станала жертва на долен заговор?

Под натиска на различни групи с твърде различни цели тя се колебае, променя намерението си, търси помощ от хора, на които не е сигурна, че може да вярва… докато не става прекалено късно. Вече нищо не зависи от нея.

Дрюон пише поредица от седем части за френския крал Филип IV, за наследниците му, за проклятието на тамплиерите, за падането на династията на Капетингите и за първопричините за 100-годишната война. „Прокълнатите крале“ включва „Железният крал“ (1955), „Удушената кралица“ (1955), „Отровите на короната“ (1956), „Законът на мъжете“ (1957),  „Френската вълчица“ (1959), „Лилията и лъвът“ (1960) и „Как един крал погубва Франция“ (1977).

Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Той е от руско-еврейски произход. Влияние над Дрюон оказва неговият чичо Жосеф Кесел, с когото през 1943 г. написват текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война.

Морис Дрюон посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Известен като последовател на Александър Дюма – баща, Морис Дрюон печели наградата „Гонкур”за романа си „Големите семейства“. През 1966 г. става член на Френската академия. В периода 1973-1974 заема поста на министър на културата на Франция. Дрюон е бил и депутат в Народното събрание и в Европейския парламент. Умира през 2009 г. на 90-годишна възраст.