page contents Книжен ъгъл: Алтернативата Петър Увалиев
Предоставено от Blogger.

Алтернативата Петър Увалиев

28.9.15

Петко Тодоров

Радиобеседите му излизат на хартия

„Докога плиткоумно ще се самозалъгваме, че Правата на човека пораждали Свободата на словото и че Свободата на словото от само себе си покровителствала Правата на словото?

 Не е така, съвсем не е така. Свободата на словото е смъртен враг на Правата на словото; тя е безмилостен блюстител на неговото безправие”, Петър Увалиев в „Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи” (изд. „Агата-А”). 

Първа част, ще има и втора с текстове, четени в едноименната рубрика на Радио БиБиСи плюс радиоесета. „Четени между 1988 и 1998”, обясняват съставителите. Тук сред датираните е само 1 текст отпреди 10 ноември. Обещава се още двутомник „Думи по вятъра” с радиотекстовете му от 60-те – 80-те години.

Как стана така, че Увалиев от интелектуално решение до 10 ноември стана интелектуална алтернатива – при „демокрацията”?

 Забележка: заради онази част от обявените от  новокапиталистическите ни медии като „интелектуалци”, дето сложиха равенство между политкоректност и самодостатъчност. И които той дари със сарказъм през 90-те, някои поименно. Ама бил се доверил на Продев, славословел Исак Паси, не заклеймил  Караславов, не бил достатъчно любовен към Георги Марков... 

Разделението Марков – Увалиев осветлява донякъде тази алтернативност. Марков беше употребен политически след „10-ти”, Увалиев – не. Да тълкуваме ли? По-добре да четем. Марков беше на щат в БиБиСи, Увалиев – не, но там няма завръзка. 

Демокрацията се крепи на истински съединителен съюз „И”, а не на разделението „ИЛИ/ИЛИ”, според Увалиев, но то е само политически аргумент. А „демокрация” се употребява у нас като евфемизъм на „капитализъм”. Това са моментни съждения, след едно поколение те няма да имат смисъл. 

Ще остане езикът му. Това, че той от 1947 не е в родината и го съхранил в някаква по-чиста форма, не е обяснение. И други напускат Отечеството и след 2 години пристигат, горди с иноземския си акцент. Увалиев живее с езика и чрез него, дори когато обсъжда най-върлото злободневие. Там е неговата непреходна алтернативност.