Възкръсват бащите на българската култура

Петко Тодоров

Книгата се опитва да спаси националната духовност

„Общественото мнение ще бъде такова, каквото бъде обществото”, писал преди 121 години д-р Кръстьо Кръстев. Понася ли някакъв коментар? Най-вероятно есето му „Има ли у нас обществено мнение?” е първи български текст по темата. С него почва „Злочестините на България” – първата значима антология с публицистика на Д-р Кръстев (изд. „Кралица Маб”, съставител Петър Трендафилов).

Статии върху политика, образование, културни теми, непубликувани материали. Стряска гражданската ангажираност на големия ерудит.

Сега мрънкаме, че няма авторитети, но той, който е такъв с невъзможното днес главно „А”, брои с перото си банкнотите, ръсени от Фердинанд по европейски хотели. И друго. Че ще вметне някъде „както би рекъл Хегел...” е най-малкото. Езикът на учеността не го напуска и в най-отявленото злободневие. Значи е имал съответния адресат и се е грижил за него.

Още нещо от епохата: „Александър Божинов разказва” (изд. „Изток-Запад”). Синът Любен с години записвал разговорите с баща си, но го изпреварил с тръгването от този свят, книгата завършила снахата Дора. Чете се като автобиография. В онази епоха са основите на модерната българска преса с хумор и сатира, невъзможно славни, но Божинов твори над 70 години и тук е целият. Плюс факсимилета, стихотворната му сатира, карикатури, илюстрации.

Първият ни професионален литературен критик и бащата на българската карикатура. Два жеста на самозащита пред мрачната комерсиализация на духовното. Не друг, горката книга го може.