page contents Книжен ъгъл: Четем „военния дневник” на Астрид Линдгрен
Предоставено от Blogger.

Четем „военния дневник” на Астрид Линдгрен

29.2.16

Петко Тодоров

Той е уникален документ за Втората световна

Да, за концлагерите се е знаело – в годините на Втората световна война. „Ако светът не беше лудница” на Астрид Линдгрен е сетното доказателство (изд. „Пан”). Това е „военният дневник” на писателката, така го наричала. Почнат на 1.9.1939 г., приключен в края на 1945-а.

Намират го, това са 17 тетрадки, през 2013 г. в плетен кош за пране в дома й. Линдгрен записвала за себе си – да се се ориентира в събитията. Своите редове допълвала със залепени изрезки от вестници и списания. Уникална хроника на войната.

Но има и друго. Линдргрен е интимна. Тук са нейните тревоги и блаженства – майка на 2 деца, прехвърлила току-що 30-те. В началото се препитава в адвокатска кантора, но бързо е назначена за цензор към Службата за национална сигурност. Отваря на пара частни писма и следи за сведения от военен характер.

Да се чудим ли, че из Европа още се водят публични спорове знаело ли се е за концлагерите и за холокоста? Обществената памет обладава странното свойство гузност. А знаеше ли се, че през 1994 г. в Руанда бяха изклани над милион? А знае ли се, че из Средиземно и околните морета се давят непрекъснато стотици емигранти от Африка и Азия? Знае се, че застреляха няколко френски журналисти в Париж и просветените европейци рипнаха: ние сме това! Двоен аршин, троен аршин? Не, дребнобуржоазен мироглед. Най-обикновен.

Любопитни са сведенията, прочетени в онези писма, които цензорката Линдгрен споделя в дневника. Но любопитен е и интимният й свят. Още на първия ден от войната се запасява с какао. Тревогата за храната тегне в неутрална Швеция. „Вчера имахме омар и пастет от дроб за вечеря, а днес – шведска маса с телешки език и червено зеле, твърдо сварени яйца и гъши дроб”. Как да се разделиш с такава разкладка? Когато германските, „горките войници” мръзнат на руския фронт.

По онова време Линдгрен почва да пише и литература. „Постепенно разгръщане на един безспорен писателски талант”, отбелязва професор Вера Ганчева за Дневника. Да й благодарим, че не го е подминала.