Ражда се големият писател Симеон Радев

Петко Тодоров

Не го забелязваме от слугински инстинкт

Симеон Радев за „Строителите на съвременна България”: „Защо да си задавам за цел едно сухо изложение, когато епохата, в която встъпваше България след освобождението си, ми показваше една област, където можеше да намери задоволство и успех всичко това, което носех в себе си – мисъл, въображение и чувство?...

Често пъти съм си казвал, че при по-дълга и бавна работа щях да дам нещо по-съвършено. Но тогава много бързах... Някои са ме питали кое ми е създавало най-много мъка – портретите. Мъка, обаче и едновременно радост”.

Четем го в том 5. на „Лица и събития от моето време”. Том 4. се простира от края на 1902 г. до средата на 1908 г., том 5. – до 28 юли 1913 г. (изд. „Захарий Стоянов”).

Припомняме. Синът на Радев се спомина и архивистите свариха в бащиното му жилище 54 кашона и куфари с ръкописи и документи. И се оказа, че раждането на писателя Симеон Радев предстои.

Седем тома почти неизвестни спомени – 4200 страници, книги за Вазов, том от „Строителите”, предхождащ  онези два, още за Възраждането, за дипломатическата ни история, безценна кореспонденция...

Списващият тези редове беше принуден наскоро с удивление да проумее медийната тишина около всичко това. Заради името на издателя! То е политически некоректно. Всеки журналист е длъжен да пази хлебеца си.

Та подсказваме: у Радев има доволно русофобски хляб. Дайте, да се защипем за него и да ползваме политнекоректния издател за медийна боксова круша. Заради раждащия се голям български писател!