Можем да променим своята „генетична съдба”

 Д-р Мичъл Л. Гейнър

Планът за генна терапия. Контролиране на генетичната предопределеност чрез начина на живот и хранене - издание на Книгомания

„Човек е това, което яде” – повтаряше често майка ми. Но едва след като завърших медицина и станах специалист по въпросите на рака, осъзнах колко права е била.

Майка ми започна да ме учи за връзката между храната и здравето още от шестгодишен. Току-що я бяха диагностицирали с рак на гърдата и тя искаше да мога да се грижа за себе си. И тя, като повечето родители, се притесняваше от страстта ми по царевичните пръчици и чипса и тези опасения се бяха засилили, след като диагнозата ѝ я бе накарала да се присъедини към движението за непреработените храни и хранителните добавки, инициирано от Адел Дейвис. Затова ме учеше как да приготвям закуски с реална хранителна стойност и как да смесвам плодови и зеленчукови сокове, за да постигам възможно най-здравословен ефект с предпочитания от мен вкус. Учеше ме също как да приготвям хранителни блюда и когато се налагаше да остава в болницата дълго време, аз бях този, който приготвяше вечеря за баща ми и по-големия ми брат.

За нещастие уроците ми по хранене бяха прекъснати грубо от смъртта на майка ми, когато бях на девет години. Преминаването ѝ към пълноценното хранене и хранителните добавки може би бе станало твърде късно, докато минусите бяха прекалено много: по време на бременността с брат ми, дванайсет години преди това, я бяха третирали с диетилстилбестрол, синтетична форма естроген, за която вече се знае, че увеличава значително риска от рак на гърдата.

Загубата беше опустошителна, разбира се, но ми даде ясна цел в живота. Когато майка ми умря, взех решение да открия защо клетките на хората се обръщат срещу тях, както бяха направили нейните клетки, причинявайки омаломощаващи, дори фатални болести. Реших също така да направя нещо във връзка с това.

Завърших медицина, после специализирах хематология (науката за кръвта) и онкология, която се занимава с рака, като това включваше изучаването на молекулярна биология и правенето на изследвания в университета „Рокфелер”. Тази относително нова сфера изучава фундаменталните градивни единици на живота на физическо и химическо ниво, особено процесите на генетичен контрол. Наученото от изследователите в „Рокфелер” промени напълно перспективата ми за ролята на гените за състоянието на здравето през целия живот. И този нов поглед за начина на функциониране на гените ми показа колко права бе майка ми, поставяйки такъв акцент върху ролята на храненето за здравето.

Гените (микроскопичните пакетчета ДНК в ядрото на всяка клетка) контролират всички клетъчни процеси, включително клетъчното делене. (Ракът, може би предизвикващата най-големи страхове болест, се развива, когато нормалното клетъчно делене – процесът, благодарение на който възникват нови здрави тъкани, правещи възможен растежа на децата – се обърка.)

Ние наследяваме гените от нашите родители и – в съответствие с това, което бях научил в медицинското училище – генетиката се предопределя в голяма степен в момента на зачеването и остава стабилна през целия живот. Ако наследената от родителите ДНК ви прави здрави и силни, тогава, според въпросната теория, всичко е наред. Ако гените ви правят податливи на рак, затлъстяване или артрит… е, такава е била съдбата ви. При този стар начин на мислене на здравето се гледаше като на резултат от генетична лотария, във връзка с който няма какво да се направи.

Но по времето, когато отидох в университета „Рокфелер”, напредъкът в молекулярната биология преобърна с главата надолу този статичен възглед за предопределеността на здравето. Новите изследвания демонстрираха, че здравето или болестта не са въпрос единствено на „генетична съдба”, определяща се от „добрите” или „лошите” гени, получени от мама или татко. Изплуващата картина беше далеч по-сложна и трудно доловима и даваше на всеки един от нас много по-активна роля при изграждането на здравето благодарение на избора ни на хранене и начин на живот.

От молекулярната биология научаваме, че комплексът от над двайсет хиляди гени на индивида, наричани негов „геном”, съдържа безчет битове информация, които инструктират клетките да изпълняват жизненоважни функции. Но не всички гени са активни през цялото време. Повечето са в спящо състояние и въпросът дали ще се активират и ще започнат да влияят на нашата биология (като ни правят по-здрави или по-болни), се нарича „генна изява” (или „генна експресия”). Основното влияние върху нашата генна изява оказва средата, в която живеем, и именно тук е мястото на възможността да оказваме положително влияние посредством храненето.

През ХХІ век нашето обкръжение ни атакува всекидневно с остатъци от пестициди, канцерогенни химикали, големи количества наподобяващи храна вещества, сред които рафинирана захар и опасни мазнини. Тези вещества в нашата храна, в нашия въздух и в нашата вода взаимодействат с гените в клетките ни, като включват едни и изключват други. Най-лошите от тези химикали могат да превръщат здравите клетки в тумори, което е в голяма степен причината един на всеки трима американци да развие рак. Всъщност 90 – 95% от раковите заболявания са свързани със замърсители от околната среда1. Но химическият бульон, в който живеем, причинява не само рак. Днес сме свидетели на епидемия от болести на щитовидната жлеза, особено сред жените на средна възраст, които почти винаги са с автоимунен произход в резултат на токсините около нас. Почти 20% от нашите деца имат емоционален или друг недъг, свързан с ученето или развитието, а диабетът и астмата придобиват все по-заплашителни размери. Въздействието на средата върху нашите гени си казва думата и за тези проблеми.

Но и тук има светлина в тунела. Контролът на нивото на токсините в нашето обкръжение може да е малък, но всеки от нас е в състояние да оказва огромен контрол над онова, което вкарваме във вътрешната си среда, т.е. което ядем. Когато подбираме храната си по-разумно и съзнателно, можем не само да намалим или елиминираме много от токсичните въздействия, взаимодействащи си с нашите гени и пораждащи по този начин болести; ние сме в състояние да влияем върху генната си изява така, че да активираме ензимите, способни да неутрализират или отстраняват токсични вещества от нашите тъкани, да стимулираме клетъчните процеси да подсилват имунната ни система и да стопират развитието на болестта, включително на рака.

Използването на нутриентите по този стратегически начин за справяне с болестите и подпомагане на доброто здраве се нарича „нутригенетика” и стои в сърцевината на Плана за генна терапия. Нутригенетиката всъщност е подраздел на по-обширен подход, наречен „екогенетика”, който се фокусира по-обемно върху начина, по който живеем в нашата среда, и как средата, като цяло, взаимодейства с генома на индивида, за да предизвика здраве или болест. Нивото на физическата ни активност например може да насърчи (или да намали) производството на повече ензими, потискащи възпалението. Наднорменото или нормалното тегло пък влияят върху това дали изпращаме по-слаби (ако сме слаби) или по-силни (ако сме с наднормено тегло) сигнали за потискане на убиващите рака вещества.

Планът за генна терапия взима предвид всички тези взаимодействия. Предназначението му е да ви помогне да се преборите с най-често срещаните и проблемни болести на нашето време и го прави в контекста на подобряване на цялостното здраве и добро състояние посредством контрол над килограмите, намаляване на стреса и физическа активност.

Базирам препоръките в Плана за генна терапия върху обширния си, почти трийсетгодишен клиничен опит. След специализациите си по хематология и онкология станах директор на онкологията на Центъра за превенция на рака „Странг”, където продължих изследването на взаимодействието между нутриенти и гени, което бях започнал в университета „Рокфелер”. Продължих също така работата си и върху токсикогеномията, науката за начина, по който токсините от околната среда влияят на генната изява. И установих, че много от същите клетъчни функции, играещи някаква роля при рака (възпаление, сигнални протеини, фактори в транскрипцията, хормонална регулация, метаболизъм на токсините, имунна реакция), присъстват също и в широк спектър други болести. И на всички тези функции може да се влияе на клетъчно ниво посредством стратегическо използване на нутриенти, независимо за каква болест конкретно става дума. И така моята практика започна да се разраства.

Когато започнах да включвам нутригенетичните концепции в грижите за пациентите, храненето почти не фигурираше сред интересите на повечето лекари. Лекциите, посветени на хранителните дефицити и свързаните с тях заболявания в повечето медицински училища и програмите за клинична ординатура, бяха съвсем малко и с това се изчерпваше всичко по въпроса.

Поради тази причина на това, което правех, се гледаше като на доста нестандартно, но същевременно бях онколог със стандартно медицинско образование и специализация и дори преподавах в едно от най-добрите медицински училища в страната, затова лекарите започнаха да ми изпращат пациенти и често това бяха пациентите, на които традиционните медицински методи не бяха помогнали. И тъй като резултатите, които постигах посредством нутригенетичния подход, бяха често учудващи, броят на изпращаните при мен пациенти се увеличаваше и практиката ми продължаваше да се разраства.

Ето само няколко от случаите:

▪ Пациентът, споменат от д-р Оз в предговора на тази книга, който се обръща към него за операция на сърцето пет години след диагностицирането му с рак, който се очаквало да го убие до няколко месеца. Моят нутригенетичен подход доведе до пълна ремисия на болестта.

▪ Зъболекарят (по една случайност това беше моят баща), който се зарази с хепатит С, след като се убоде по невнимание с игла. Преди терапията с интерферон (по време когато за хепатит С нямаше лечение) аз го третирах с комбинация от масово използвани китайски билки, морски водорасли и сокове, в резултат което от вируса не остана и следа и никога повече не се появи.

▪ Жената с меланом, която започнах да третирам, след като нейният онколог я насочи към хоспис, където да се грижат за нея до края на малкото ѝ оставащи дни. Ракът ѝ, който бе започнал от петата, се бе разпространил нагоре и лезиите се бяха инфектирали, в резултат на което диаметърът на левия ѝ крак бе станал четири пъти по-голям от диаметъра на десния крак. Болестта се бе разпространила също така в белия дроб и корема. Третирах я с ниска доза химиотерапия, фармакологична терапия на имунната система, зелен чай и магнолия и след три месеца тя бе в пълна ремисия2.

▪ Младежът от Турция с автоимунен хепатит и чернодробна недостатъчност. Клиника „Мейо” го бе поставила на висока доза стероиди и му бе казала да се запише в списъка с нуждаещите се от чернодробна трансплантация. Аз го поставих на глутатион, ресвератрол, куркума, алфа-липоева киселина, омега-3 мастни киселини и чернодробните му функции започнаха да се нормализират. Той възстанови килограмите, които бе загубил, и след три месеца се върна в училище.

▪ Жената с рак на панкреаса ІV степен, чийто онколог ѝ бе казал, че ѝ остават четири до шест месеца живот. Поставих я на диета от зеленчуци от семейство кръстоцветни, хранителни добавки и сокове в комбинация с химиотерапия и тя достигна пълна ремисия, като това положение не се е променило вече почти двайсет години

▪ Жената с рядкото дерматологично заболяване перфорираща колагеноза, заради което бе обиколила много водещи академични медицински центрове, преди да стигне до мен. Имаше дифузни, изключително болезнени червени лезии по кожата на ръцете, краката и гърба, които се разпространяваха въпреки силните дози стероиди и терапията с ултравиолетова светлина. Третирах я за лежащото в основата възпаление, алергии и имунен дисбаланс. След няколко месеца лезиите по ръцете ѝ се разнесоха, а по краката се подобриха с 80%.

▪ Двайсет и три годишната младоженка, получила тежка форма псориазис по лицето и врата. Няколко дерматолози я бяха подлагали на курсове с лечение с преднизон, който ѝ бе помагал временно, но болестта се възобновявала във все по-тежка форма всеки следващ път, когато започнели да намаляват дозите, и вече започваше да оставя белези. Третирах я със специално предназначени за това страдание храни и след един месец всички лезии се разнесоха и пет години по-късно болестта все още не се е появявала.

▪ Шейсет и един годишният бръснар, който бе напълнял значително след претърпяна травма на коляното и бе получил диабет. След една година на моята нутригенетична диета той отслабна с 32 кг и сега приема само малки дози метформин вместо инсулин.

Днес поделям времето си между интегративна онкология „Гейнър”, чийто фокус е третирането на онкоболни, и „Гейнър Уелнес”, където прилагам същите екогенетични принципи при третирането на хора с различни здравословни притеснения, вариращи от поддържане на цялостното здраве и предпазване от болести до отслабване, безсъние, хронична умора, дерматологични заболявания и болест на Паркинсон.

И двете практики включват медитация, музикотерапия, водено въображение и когнитивно-поведенческа терапия в съчетание с възстановителна физиотерапия, йога, аеробни упражнения и чигун, както и консултиране от нутриционисти (специалисти по пълноценно хранене; не трябва да се бъркат с диетолозите – Бел. р.), опиращи се на същите принципи, които са представени в „Планът за генна терапия”. Целта ми винаги е да третирам човека като едно цяло и по начин, съобразен със сложната природа на заболяването, и да работя на всички нива на оздравителните процеси на тялото (психологическо, генетично, психосоциално и духовно), за да създам оптимално благоприятно състояние.

Препоръките в тази книга, с тяхната мощна и тясно насочена способност да влияят върху генната изява, ни отвеждат до ново определение за здраве. При този нов поглед трябва да гледаме на себе си не просто като на „здрави” или „болни”, а като „добре управлявани” или „зле управлявани” от екогенетична гледна точка по протежение на своя живот. Днес това е още по-вярно, тъй като благодарение на развитието на диагностицирането разграничаването между здраве и болест вече не е единствено в черно-бели краски, а преминава през множество сиви нюанси. С други думи, всеки от нас носи семената на болестта. Въпросът е дали потенциалната възможност за разболяване ще бъде активирана или ще остане в латентно състояние.

Технологиите за образна диагностика, като компютърна томография и магнитно-резонансна томография, както и по-детайлните изследвания от аутопсиите показват, че колкото по-чувствителни стават инструментите ни за откриване на болести, толкова повече болести и в по-ранен етап ще бъдат откривани. Отдавна откриваме тези семена на сериозни болести в изненадващо млади хора. Така например, при 45% от войниците, убити във войната в Корея, и 77% от войниците, убити във войната във Виетнам, са установени ранни признаци на сърдечни заболявания. Подобни ранни индикации могат да бъдат намерени дори в тригодишни деца и даже в зародиши. И случаят е същият, независимо признаци на коя болест ще изберете да търсите.

Така например вече се смята, че ако щитовидните им жлези бъдат изследвани по най-новите методи, при почти 100% от хората ще бъдат открити признаци на ракови или предракови мутации. И колкото и фино да срежете тъканта, винаги е възможно да съществуват още по-дребни фигури, побиращи се в пространството между разрезите. Същото се отнася за рака на простатата. При почти 50% от мъжете между шейсет и седемдесет години ще се проявят признаци на болестта, ако бъдат изследвани по този начин. При почти 40% от жените между четирийсет и петдесет години ще бъдат открити признаци за рак на гърдата под новите микроскопи.

Обезпокоителната истина е, както стана дума, че във всеки един от нас присъстват тези признаци за болест в латентна или бавноразвиваща се прекурсорна форма. Но това не ни прави пасивни жертви. Не, щом можем да контролираме това, което ядем, и по този начин да влияем значително върху начина на изява на нашите гени, свързан със здравето ни. В действителност, за добро или лошо, всички през цялото време извършваме върху себе си генна терапия. Ние вдишваме дима от цигарата, наливаме се с безалкохолни, тренираме за маратон. Във всеки случай участваме в процес, включващ регулирането на генния ни статус.

Веднъж щом осъзнаем възможностите на способността ни да въздействаме върху генната изява и щом го наместим до факта за преобладаването на болестните прекурсори много преди появата на симптоми, планът за генна терапия става особено привлекателен.

Всяка диета има своя цел. Едни се фокусират върху намаляване на телесното тегло, други – върху намаляване риска от сърдечни заболявания. Трети имат неясното намерение да „детоксикират” или да пречистят тялото от натрупаните вредни токсини от замърсители и метаболитни отпадъци.

Планът за генна терапия може постигне тези цели, но предназначението му е по-всеобхватно и базово. Замислен е с цел да поддържа спящите болести в спящо състояние и да помогне активните болести да се върнат към спящото си състояние. Постига го посредством холистичен подход, който поддържа в подходящ баланс различните елементи на здравето.

Твърде много хранителни планове са насочени към достигането на една положителна цел (например освобождаване от излишните килограми) за сметка на други (например предпазване от рак). Няма никакъв смисъл обаче да отслабнем, ако при този процес увеличим общото възпаление на тялото си, което от своя страна може да доведе до други проблеми. По същия начин не е разумно да се храним, мислейки за здравето на своето сърце, като игнорираме възможността за появата на рак. Планът за генна терапия вплита всички тези елементи в осъзната холистична картина на цялостно добруване на индивида, насочвайки се към всички спящи и прекурсорни състояния, които при неправилно екогенетично въздействие биха могли да се превърнат в болести.

Болестите, убиващи най-много хора в Съединените щати, са сърдечните заболявания и ракът – около 50% от смъртните случаи са в резултат на тях. Диабетът е друг от главните убийци. Затлъстяването, системното възпаление и излагането на токсини от околната среда са фактори, допринасящи за проявата на тези и на много други болестни състояния. Остаряването е процес, през който преминаваме всички, и макар никой да не може да избяга от него, ефектът му може да бъде контролиран така, че качеството на живот да бъде оптимално.

Взети заедно, тези състояния и процеси са сред най-значимите пречки пред здравето и щастието. Затова са и главните мишени на екогенетичното хранене и Плана за генна терапия.

Планът е предназначен да ви помогне:

▪ да се противопоставите на рака;

▪ да се противопоставите на сърдечните болести; 

▪ да се противопоставите на диабета;

▪ да поддържате здравословно тегло;

▪ да усилите слабия си имунитет;

▪ да забавите въздействието на остаряването;

▪ да отстранявате токсини от тялото си;

▪ да увеличите енергията си.

Всеки, който желае да подобри своето здраве, може да се възползва от диетата просто като следва общите насоки за по-пълноценно хранене. Няма строга формула. Не е нужно да се придържате към сложна програма с различни стъпки, нива и пластове. Но всеки, който има конкретни притеснения, може да следва по-директните препоръки на диетата и да я използва превантивно, за да намали риска от определено заболяване, дълго преди да са станали явни някакви симптоми. При жените след менопаузата например дефицитът на витамин D може да причини остеопороза и по-голяма вероятност от фрактури, следователно увеличеният прием на витамин D чрез храната и във вид на добавки ще помогне на повечето жени да намалят риска си от фрактури. Но не на всички жени. Различните генетични дадености означават, че не всяка жена след менопаузата има еднакви уязвими места с останалите си връстнички. Затова увеличаването на приема на витамин D не би трябвало да се превръща в унифицирана препоръка за всички жени.

Знам, че на това място някои от вас си казват: „Ами ако аз се притеснявам във връзка с няколко болести? Ще ми помогне ли Планът за генна терапия, ако искам да отслабна, ако в семейството ми има болни от рак или ако искам да избегна появата на бръчки?” Ще отговоря с една дума – „Да!” Точно това е предназначението на Плана за генна терапия – да предотвратява и третира болестите на нивото на вашите гени. По-горе обсъждам как витамин D може да помогне за предотвратяване фрактурите на костите на жените след менопаузата. Но ползите от витамин D съвсем не се ограничават с подсилването на костите: той засилва имунитета, подобрява мозъчното и сърдечното здраве и предпазва от рак. Затова, когато четете тези препоръки, особено в посветените на конкретни болести глави, помнете, че ползите от тези нутриенти са много. Книгата е организирана по здравословни състояния (например сърдечни болести, рак); обаче в реалността здравословните проблеми рядко са така ясно разграничени. Всички представени тук нутриенти съдържат много биоактивни вещества, чийто здравословен ефект може да бъде проследен в цялото тяло. Доброто здраве поражда добро здраве: щом започнете да прилагате представените в тази книга съвети, ще тръгнете по пътя към по-щастлив и здрав живот.

В Първа глава излагам „Базовия план”, както го наричам, основните нутригенетични принципи за здравословно хранене, които се отнасят за всеки без изключение.

След представянето на тези всеобхватни насоки преминавам към конкретния екогенетичен подход за петте най-неотложни за решаване здравословни проблема за нашето население – затлъстяване, сърдечни болести, рак, диабет и остаряване – на всеки от които е отделена специална глава.

След това предлагам планове за меню и рецепти, които ви водят с лекота към прилагането на основните нутригенетични концепции във вашето всекидневие.

Много от предложените в тази книга рецепти са адаптирани от рецептите, наследени от моята майка, и това може да ви даде някаква представа за личната ми отдаденост на идеята да развия и споделя този подход към целевото хранене.

Макар тогава това да не бе признато, майка ми винаги бе подозирала, че ракът ѝ е предизвикан от диетилстилбестрола, с който бе третирана по време на първата си бременност. Но години по-късно, в часовете по биохимия, нашият професор обяви подчертано следния факт: при изследвания върху животни е демонстрирано, че фармакологичният естроген причинява рак и че това е известно от трийсет години. Тези открития обаче не бяха възприети в клиничната практика. През този ден за първи път си дадох сметка, че може би майка ми щеше да бъде все още жива, ако действахме в съответствие с вече съществуващите знания.

Днес знаем много повече как различните вещества влияят върху генната изява, както за добро, така и за лошо. Именно това знание сега с радост предавам на вас в „Планът за генна терапия”.

Превод Красимира Матева

Д-р Мичъл Л. Гейнър (1956 - 2015) е пионер по интегративна медицина и основател и президент на „Гейнър Уелнес”. Клиничен доцент по медицина в медицинския колеж „Уейл Корнел” с над двайсет и пет годишен опит в лечението на пациенти. Трудът му е представен в „Ню Йорк Таймс”, а авторът му се е появявал в много национални телевизионни програми, включително „Добро утро, Америка”, предаването на д-р Оз и шоуто на Марта Стюарт. Бил е член на Американския колеж на лекарите, Американското общество по клинична онкология и Академията на науките на Ню Йорк.