Периодичната система на живота

Петко Тодоров

По автобиографичните разкази на Примо Леви

„Обстановката беше толкова злокобна, че да ти се доплаче: самотна електрическа крушка мъждиво осветяваше голямата дървена барака и в полумрака, като в голяма пещера, се различаваха лицата на останалите лагерници, изкривени от съня и нощните видения: обагрени в смърт, те движеха челюсти – сънуваха, че се хранят” – Аушвиц по Примо Леви в „Периодичната система” (изд. „Жанет 45”, превод Нева Мичева).

Позната до досада картина, но, внимание: автентична. Леви оживял в Аушвиц случайно, по собствено признание. Автентичността е винаги друго възприятие. Той го пише: „Действителността е винаги по-сложна от фантазията, по-непригладена, шуплеста и ръбата. Рядко се побира в една плоскост”.

Аушвиц „участва” активно в две от 23-те истории, озаглавени „Аргон”, „Водород”, „Цинк” и т.н. Леви е химик и цял живот се прехранва като такъв. Наели го на работа в някаква мина с 2% полезно изкопаемо, останалата маса изхвърляли, но тя съдържала малко никел. Та той да разработи извличането на никела – в разказа „Никел”. Разказите са автобиографични, химичният елемент от заглавието „участва” най-често като повод – за разказването.

Своеобразен неореализъм. Не само защото са много италиански. Може би и защото Леви прописва в съответното време, след войната. В повечето големи италиански писатели от тогава има по нещо неореалистично.

Периодична система на живота. Вижте тези редове: „Говореше за фашизма и за войната без особено желание, но с мрачно оживление, което лесно разпознах – ироничното оживление на цяло поколение италианци, които бяха прекалено умни и почтени, за да приемат фашизма, но същевременно твърде скептични, за да му се противопоставят дейно, твърде млади, за да преглътнат безропотно задаващата се трагедия и да се отчаят от утрешния ден”.

Кое поколение не се е усещало поне веднъж по този начин? И къде е пределът на съотнасянето между умност и скептичност? Значи няма невъзвратимост за каквото и да било.