Кой се страхува от десетте тома на Симеон Хаджикосев?

Петко Тодоров

Медийното премълчаване на Хаджикосевата история на западноевропейската литература е диагноза

„Мащабно дело, което няма аналог не само в родната книжнина”, самоопределя се Симеон Хаджикосев в 10-ия том на „Западноевропейска литература”. Девети и десети излязоха между 2 корици – 899 страници (изд. „Сиела”). Не е самохвалство, написалият тези 10 тома няма как да е такъв. „Аз не работя на компютър и не ползвам интернет. Оръдието ми на труда е една пишеща машина „Ерика” от 1936 г.”.

Съществено е първото от тези 2 изречения: тези 10 тома са Проверена, с голямо „П” – информация. „Откъси от литературните творби цитирам според най-добрия български превод, а ако няма такъв, превеждам от съответния оригинал... В многотомната си поредица съм поместил стотици, а може би и няколко хиляди стиха из европейската класика. В по-голямата част от случаите става дума за откъси от непревеждани на български творби”. Толкова за обемите.

И на фона на официозното проевропейско дърдорене – тишина! Която, длъжни сме, приемаме „философски”. Обяснението е в цитирания от автора по друг повод Борхес: „Не е важно да четеш, важно е да препрочиташ”, сиреч важно е неконсуматорското четене. Ама нали по неолибералната доктрина сме длъжни да сме прилежни купувачи и консуматори – тишина за Хаджикосев! Не, че той ще спечели нещо от гюрюлтия – първият му том има вече 4 издания.

„Изследователският ми проект не е подкрепен по никакъв начин от програми, от държавни или частни институции” - 7-8 хиляди страници за 15-16 години. И понеже медийността ни най-обича „най”, няма друг продукт на най-новата българска словесност с този мащаб – обемът си е обем, но това е и неповторимо качество. Извадиха неизвестни също 10 тома на Симеон Радев, но те са писани през соца.

Случаят Хаджикосев не е инцидент, диагноза е. Публиката е заливана, по горната причина - с взаимно заменяеми „постижения”, които не подлежат на препрочитане, със задължително взаимнозаменяеми слова. Целта е да се свие публиката на Хаджикосев далече под критичната маса. Резултатът засега е само сеирджийски ценен.