Ще ни има ли след 1000 години?

Петко Тодоров

Ювал Ноа Харари обяснява макроисторията

„Рязкото увеличаване на колективнатата мощ и явният успех на нашия вид вървят ръка за ръка с нарастването на индивидуалното страдание”, Ювал Ноа Харари в „Sapiens. Кратка история на човечеството” (изд. „Изток-Запад”).

История на вида Homo Sapiens. Ако сапиенс и шимпанзе попаднат сами на необитаем остров, шимпанзето има повече шансове да оцелее. Но сапиенс управлява планетата. Защото истинската разлика между човека и другите животни не е на индивидуално, а на колективно равнище.

Единствено хората могат да си сътрудничат гъвкаво и в големи общности. И имат въображение, вярват в илюзии и измислени истории, живея в необективен свят. Държавите, парите, човешките права са колективно въображаеми.

Сега за горния цитат. Той е ключът към разбиране на цивилизацията. Която тръгва със земеделската революция отпреди 12 000 години. Земеделската общност е значително по-силна от общността на ловците-събирачи, но отделният земеделец е по-болен, работи повече, има по-малко свободно време, животът му е по-къс и е неизмеримо по-нещастен от ловеца-събирач.

Така ли е до днес? Отговорът не е еднозначен. Ювал Ноа Харари отделя специално внимание на проблема „щастие”. Той е израелски историк. Съчинението е от твърде редкия сорт Макроистория. Минава за бестселър и има защо. Колцина се нагърбват с обясняване на макроисторията? И колцина историци обладават белетристичния му език.

„Планетата отпреди стотици хилядолетия е била обитавана от поне шест различни човешки вида.” Най-дълго е живял Homo erectus – близо 2 млн години. На Sapiens не му е писано толкова, „съмнително е дали ще съществува след 1 000 години”, отбелязва историкът в началото. И това е от водещите интриги в съчинението.

Предстоящото е или краят на историята на Sapiens, или началото на нещо ново. Разполагаме с белезите и на едното, и на другото, благодарение най-вече на научната революция. Твърде нескромното име Sapiens, в превод „мъдър”, може да се окаже твърде подвеждащо.