Палавите деца на Васил Сотиров

„Няма грешка, има смешка” е написал Васил Сотиров на корицата и отдолу: „Стихотворения за палави деца” (изд. „Жанет 45” с палави рисунки на Киро Мавров). А има ли други деца? И трябва ли да са други? Има ли по-точна дума за света на децата от палавост?

Мъдростта на Сотиров е в палавия език. Той го показва: българският може да е такъв, но не всеки го може... Затуй поне няколко от тези стихотворения са директно за читанка, ако стигнат до читави съчинители на читанки, но къде ги читавите съчинители на читанки?

Вижте „Караница”:

Кара се велосипед,
влак и таратайка стара,
параход и самолет –
всичко може да се кара.

А с лъжицата голяма
бръкна ли в буркан със сладко,
кара се дори и мама,
кара се дори и татко.

П.Т.