page contents Книжен ъгъл: Превеждат Чехов. Добре, но отеснява ли литературната ни география?
Предоставено от Blogger.

Превеждат Чехов. Добре, но отеснява ли литературната ни география?

18.6.17

Петко Тодоров

„Повечето от включените преводи са нови и са дело на Пенка Кънева”, гарантира издателство „Колибри” за „Разкази и повести” на Антон Чехов. Разказите са 18, повестите: „Степ” и „Три години”. От оформлението не можем да искаме повече.

Припомняме: Американският посланик събра българските книгоиздатели и им позволи да пускат руска литература. Ала българският издател не е вчерашен будала. Той си отваря очите на 4: има си полтикоректност, знаем си я като еди-какви си ценности, хайде, холан.

Чеховият герой го казва по руски: „Е, да, бива, всичко това е прекрасно, ама дано не стане нещо”. В разказа „Човекът в калъф”, в сборника е. Човекът в калъф.

И какво става? – Превеждат Чехов! Чиято литература не показва лошотията на съветския живот и на руския при Путин. Да, при соца в онова книгоиздаване имаше идеология. А при днешното? А някой представя ли си българско книгоиздаване извън политкоректността?

Пребройте колко заглавия на западни русолози, някогашните съветолози, излизат у нас и колко на днешни руски писатели, неаплодирани на запад. Кого надхитряме? Единствено себе си.

Да беше само руската литература! Толкова литературният континент Латинска Америка присъства осезателно у нас с 4-5, познати ни още от соца автори. Изключенията са изключения. Чакаме западът да аплодира някой китайски дисидент, че да го преведем. Добре че дадоха Нобел на Мо Йен, та да отгърнем чудовищното „Изтезание със санталово дърво”.

Няколко хиляди частни издателства не насмогват литературната география на едно „Народна култура”, ако трябва да сме точни. Приспаднете „подпомогнатите” от съответните държави заглавия – какво остава? Ще речете, ама то беше държавно, можеше да си го позволи. Така е. А защо тогава ни беше цялата галимация?

Но: Превеждат Чехов! Голямо „Но” – на фона на съвкупната ни духовност. Това е книгата, тя може повече. Колкото и да се снижава, иначе нямаше да е тя. Друг Чехов герой разсъждава: „А може и просто да е разновидност на човешкия характер – кой знае?”