„Гам“ – романът, за който Ерих Мария Ремарк не искаше да говори

Нов живот за „Гам“ – втория роман на великия Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете“. Творбата излиза на бял свят след смъртта на автора, а самият той почти не говори за нея приживе – „Гам“ е споменат от писателя единствено в писмата му до Марлене Дитрих

След литературните шедьоври „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, които се радват на ново, подобаващо съвместно издание, дойде ред да видим красивото ново издание на още един роман на големия германски писател Ерих Мария Ремарк – непубликувания приживе „Гам“.

По време на околосветското си пътуване пленително красивата Гам сменя континент след континент и мъж след мъж в търсене на любовта. Постепенно героинята на Ремарк се изгубва в себе си, за да намери това, което винаги е търсила – връзка със собствената си природа.

Екзотиката на местата, които Гам посещава, добавя нови пластове към този сякаш безкраен лабиринт от емоции, преживявания и идеи, които са едновременно илюстрация на епохата и прозорец към вътрешния свят на автора. Именно в този вътрешен негов свят, в който писателят ни позволява да надникнем, са видими немалко елементи от някои от по-късните му творби.

За разлика от стила на Ремарк, който познаваме и ценим високо, с така силно застъпената антивоенна тематика и живота на „изгубеното поколение“ в романите „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, сборника с разкази „Врагът“, а също и във „Време да се живее и време да се мре“ и „Живот назаем“, тук писателят ни показва едно свое различно и малко познато лице – „Гам“ е по-скоро роман на тезите. В него Ремарк сблъсква множество гледни точки за любовта, страстта, смисъла на живота, страданието и смъртта.

„Гам“ (ИК „Сиела“) е вторият роман на Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете”. За него писателят почти не говори приживе – Ремарк споменава „Гам“ единствено в епистоларната си комуникация с известната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих. 

Може би затова романът е слабо познат на читателите –  той вижда бял свят през 1998 г., цели 28 години след смъртта на автора. Книгата излиза за първи път на български език в края на 1990-те години. Преводът от немски е на Диана Диманова. Новото издание е с твърди корици, чиито художник е Дамян Дамянов.