Амазония като жена с гореща кръв

Петко Тодоров

„Зелената къща” е вторият роман на Марио Варгас Льоса, а така наричат първия публичен дом в затънтено перуанско градче (изд. „Колибри”). Неговият основател го боядисал в зелено за радост на мъжкото население и за ядове. Консервативно устроените го подпалили.

След години дъщерята на онзи отворила там нов със старото име. Около Зелената къща се преплитат съдбите на мнозина от героите – хора от всякаква черга.

„Онези, дето правят карти, не знаят, че Амазония е като жена с гореща кръв, мирно не стои. Тук всичко се движи – реки, животни, дървета”, обяснява един от тях. С техниката на вграден диалог и не само Льоса е виртуоз за втори роман.

Но това е Нобелов лауреат – ‘2010. Писал го в Париж (1966) по лични спомени – свирепа латиноамериканска история в онова изпълнение, което сме свикнали да възприемаме като свирепо латиноамериканско.