page contents Книжен ъгъл: В „Земното кълбо се върти” липсват точки и запетаи, но е пълно със светове и мелодии
Предоставено от Blogger.

В „Земното кълбо се върти” липсват точки и запетаи, но е пълно със светове и мелодии

4.7.17

Детска книга на Гъртруд Стайн за първи път в България. Авторката е приятелка на Пикасо, Хемингуей и Фицджералд

Първата детска книга, в която липсват точки и запетаи, а изреченията сякаш танцуват пред огледало, освободени от всякакви граматически правила, предизвиква от рафтовете на книжарниците. 

Бестселърът на Гъртурд Стайн „Земното кълбо се върти” (The World is Round) излезе за първи път в България в превод на Олга Николова с емблемата на „Лист” и илюстрациите на Мила Янева-Табакова. Книгата е петото попълнение в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на издателството.

Откривателка, меценат и муза на гения Пикасо, близка приятелка на Хемингуей и Фицджералд, Гъртруд Стайн e сред най-влиятелните фигури в европейското изкуство между двете световни войни. Писателка, поетеса, есеистка, експериментаторка и в живота, и в литературата, тя нарушава с еднаква свобода както правилата на обществото, така и на граматиката.

През 1939 г. „Земното кълбо се върти” предизвиква революция, защото излиза извън канона на традиционната детска книга. Думите се редуват като в броилка, римите омагьосват, фразите се повтарят и често не е ясно къде започва изречението, нито кога ще свърши.

В много случаи началото и краят съвпадат, а в други Гъртруд Стайн избира думите не по смисъла,  а заради звученето им. Преводачката Олга Николова е предала успешно на български език всички тези особености на оригинала и неговата мелодичност.

„Розата е роза е роза” – тази фраза е запазена марка за творчеството на Гъртруд Стайн. Употребява я в различни вариации в текстовете си за възрастни, експериментира с нея и в детската си книга. Историята в нея се завърта около 9-годишната Роза, която си има братовчед Уили, куче Любов и друго – Пепе.

Роза е със сини очи и винаги мисли за нещо. А щом запее, всеки път плаче. Във вечната земна въртележка тя търси своя опора и в опит да я намери, катери планина с един стол. По пътя издълбава в кората на едно дърво Роза е Роза е Роза и в един момент този надпис ще се превърне в тананикане.