page contents Книжен ъгъл: Зимна загадка в „Падащият детектив“ на Кристофер Карлсон
Предоставено от Blogger.

Зимна загадка в „Падащият детектив“ на Кристофер Карлсон

8.8.17

Случи се през онази зима, когато вилня бурята.
Един учен загина, един диктофон преминаваше от ръка на ръка през Стокхолм и където и да попаднеше, сякаш носеше беди. Една демонстрация излезе от контрол, а двама някогашни приятели се срещнаха при люлките, където играеха като деца.
На дъното на езерото Меларен лежеше мобилен телефон, който не упражняваше каквото и да било влияние върху описаните събития, освен че беше запокитен във водата от виновника за тях. В болнично легло един мъж беше на прага на смъртта и последните му думи бяха „Шветива“ и „Естер“. Каквото и да значеше това. Отговорът щеше да се изясни едва след като станеше твърде късно. И през цялото време стрелката на часовника приближаваше нула часа на двайсет и първи декември.
Историята беше необикновена и заплетена, всички го признаха впоследствие. А дали действително беше така? Може би всъщност е била съвсем проста, дори банална, защото това бе и зимата, когато един мъж предаде друг и навярно именно това постави началото на края.“

Ранна зима. Лек, пухкав сняг току-що е посипал улиците на Стокхолм, когато социологът от Стокхолмския университет Тумас Хебер е убит на малка и невзрачна уличка в центъра на града. Кой е намушкал университетския професор до смърт и защо? Единствените следи, с които полицията трябва да работи, са криптираните бележки на Хебер, от които се разбира, че животът на някой друг също е застрашен. Но кой?

В  „Падащият детектив“ (Унискорп, превод Стела Джелепова) инспектор Лео Юнкер се завръща след дълъг отпуск отново в Змийското гнездо – както е известен в полицейските среди отделът, който отговаря за тежките престъпления –поради заплитането му в убийството на „добре облечен мъж на почтена възраст“. Все още злоупотребява с лекарства и се бори с вътрешните си демони, но прави всичко възможно да изпълнява дълга си. Лео е включен в разследването заедно с Габриел Бирк, бившия му съперник в работата. Когато случаят им е отнет внезапно и пренасочен към Шведските служби за сигурност, Лео осъзнава, че това не е обикновен уличен удар.

И наистина смъртта на Хебер не е изолиран инцидент. Той е убит, за да се прикрие много по-голяма заплаха, достигаща до най-високите етажи на шведската политика. Когато обективът се разширява, се оказваме хвърлени в сблъсък между крайнодесни и екстремни леви активисти, които водят война както публично, така и в сенките. Това е история на приятелство в морални и политически граници, където линиите между съюзник и враг са неясни, тъй като миналото се преплита с настоящето по начин, от който те побиват тръпки.

Кристофер Карлсон е роден през 1986 г. в Халмстад, Южна Швеция. През 2005 г. се премества в Стокхолм. През 2012 г. е удостоен с награда от Американската асоциация по криминология за своя изследователска статия за повратните точки в престъпността, а през 2014 г. защитава докторантура по криминология към Стокхолмския университет. През есента на 2015 г. започва да работи към Шведския национален координатор за защита на демокрацията от крайния екстремизъм.