Йохан Кройф - гений и деспот

14 глави за митичния номер 14, който промени футбола завинаги. Йохан Кройф се нарежда с Пеле и Марадона в славната троица на най-великите футболисти в историята

В "Йохан Кройф - гений и деспот" (Ера, превод Гриша Атанасов) известният френски футболен журналист и коментатор Шериф Гемур очертава символично в 14 глави вечния спомен за митичния номер 14, за свръхзвуковите изригвания на един гениален стратег, за харизмата на поп звезда от 70-те с развети коси, за червено-бялото торнадо на „Аякс”, за трикратния европейски клубен шампион, за незабравимата Холандия от Мондиал ‘74, за треньора революционер, създал легендарния Дрийм тийм на „Барселона“ от 1992 г. и за всички негови ученици, седнали на свой ред на треньорската скамейка.

Едва седемнайсетгодишен той подписва първия си професионален договор и дава заявка за забележителна кариера. Кройф въплъщава бунтовната дързост на рок звезда и въвежда една модерна, бърза и вдъхновена игра – тотален футбол.

Той налага смазващата си воля, собствени идеи и лични интереси на и извън терена, като внася дух и цвят във футбола и го превръща в суперспектакъл. Рязък, властен, манипулативен, егоцентричен, отмъстителен: неговата свръхконфликтна личност е в основата на една изключителна кариера, на съществуване, надхвърлящо измеренията на един живот и оставило незаличима следа.

Книгата съдържа 14 препратки посредством QR кодове, които позволяват на читателя да гледа видеоклипове, свързани с най-ярките моменти от живота на Йохан Кройф.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 март - 7 март

1. Дъглас Кенеди. Мираж. Колибри

2. Е.Е.Шмит. Нощта на огъня. Леге Артис

3. Зорница Христова, Миглена Папазова (ил.). Кратки приказки за досънуване. Точица

4. Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Н. Геров. Къщите говорят. Нов български университет

5. О.С.Кандиба, Г.Л.Рогова (ил.). Подарък от сърце на любимата ми мама. Архипелаг

Продължава...

„Гневът и гордостта“ на Ориана Фалачи

Размисли, чувства и страхове, свързани с исляма, сблъсъка на културите и бъдещето на европейската цивилизация

„Гневът и гордостта“ (Сиела) е провокирана от събитията на 11 септември 2001 г., когато изтъкнатата италианска журналистка Ориана Фалачи (1929 - 2006) нахвърля на хартия своите размисли за сблъсъка на цивилизациите, за радикалния ислям, за тероризма и необходимата решителна борба с него.

Изтощена от липсата на сън и дълбоко разстроена от случилото се в САЩ, първоначално Фалачи публикува част от написаното във вестник „Кориере дела сера“ под формата на статия, озаглавена „Гневът и гордостта”.

Впоследствие решава да издаде пълния текст в едноименната книга, която предизвиква бурни реакции, спорове и обвинения. С това издание Фалачи поставя началото на трилогия, завършила с най-популярната й книга „Силата на разума“.

Сред основните теми в „Гневът и гордостта” са крайностите на ислямския фундаментализъм, опасностите от прекалената толерантност и политическата коректност,  необходимостта от защитата на западните ценности, традиции и културно наследство.

В краткото публицистично издание италианката пише също за унищожаването на паметници на културата от страна на талибаните и други екстремистки групи и припомня взривяването на статуите на Буда в Афганистан. Фалачи разказва и за срещата си с Далай Лама, като споделя неговото послание за мир.

Въпреки това тя активно подкрепя военните действия в Ирак и Афганистан. Именно поради тези й крайни възгледи, мненията за Фалачи също са полюсни – мнозина я обвиняват в ксенофобия, докато много други одобряват позициите й и дори я определят като пророк, който предрича настъпващата епоха на несигурност и тероризъм, в която живеем и в момента.

Продължава...

Елегантно за любовта в „Сантименталният мъж“

Нов бляскав роман на испанския писател Хавиер Мариас

„Сантименталният мъж“ (Колибри) е необичайно елегантен и проникновен роман, поставен в не по-малко изящна рамка. Оперен певец пътува с влак за Мадрид, където ще се превъплъти в образа на Касио от операта на Верди „Отело”. Във влака попада на странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и, очаквано, от всичко това изплува любовен триъгълник.

Звучи мелодраматично, но изпод перото на Хавиер Мариас и най-баналният сюжет добива оригиналност. Това е история за една любов преди началото и след края, извън собственото й битие, любов предвкусвана, желана, мислена, сънувана. Изтънченият анализ на „големите чувства“, тънката ирония и множеството емоционални и мисловни детайли се изливат в музикална необятност, която отеква и след като читателят затвори последната страница.

Хавиер Мариас е най-награждаваният съвременен испански писател. Книгите му са преведени на 35 езика в цял свят. Романът „За мен спомни си в утрешната битка“, един от знаковите за Мариас, е отличен с наградата „Фастенрат“ на Испанската кралска академия, наградата на Венесуела за испаноезична проза „Ромуло Галиегос“, френската „Фемина” за чуждестранна литература, италианската „Мондело“ и др.

Наградени са и много от преводите му от английски. Хавиер Мариас е преподавал испанска литература и теория на превода в Оксфордския университет и теория на превода в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. От 2006 г. е член на Испанската кралска академия. За него бостънският „Глоуб“ пише: „Най-нюансираният и надарен писател на съвременната испанска литература“. Следва откъс в превод на Теодора Цанкова.

Продължава...

Мит ли е харизмата? Дали ще я притежавате, зависи изцяло от вас

„Митът за харизмата“ от Оливия Кабейн (Хермес)  иска да помогне не просто да придобиете харизма, но и да напреднете в кариерата си, да осъществите плановете си, да създадете нови контакти, да подобрите социалното си общуване и личните си взаимоотношения. А защо да не упражните новооткритата си харизма, като последвате най-смелите си мечти

Според всеобщото схващане харизмата е вродено качество: някои хора – като Наполеон, Опра Уинфри и Стив Джобс – просто са се родили с него, докато други нямат този късмет. За никого не е тайна, че обаятелните личности са по-щастливи и по-успели, и то само защото притежават предимството на харизмата. И за никого не е тайна, че всеки мечтае да очарова околните със силно присъствие и магнетизъм.

Но дали харизмата е въпрос на късмет, или е нещо, което можем да усвоим? За радост учените са успели да определят съставните й части и да я превърнат в приложна наука. Именно на научните открития и опити се позовава в книгата си Оливия Фокс Кабейн, за да разкрие механизмите на личния магнетизъм и тяхното приложение в практиката.

Какво е харизмата

Харизматичното поведение включва три основни елемента: присъствие, сила и топлота. Те зависят както от съзнателните ни усилия, така и от несъзнателните сигнали, които излъчваме към околните. За да бъдем обаятелни, трябва така да подберем мисловните си нагласи, че езикът на тялото, думите и постъпките ни единно да изразяват тези три елемента.

• Присъствие

Събеседниците ви обикновено забелязват, когато сте разсеяни и не слушате внимателно, и е малко вероятно да спечелите доверието и симпатиите им. Затова трябва да усвоите осъзнато присъствие в момента.

• Сила

Да внушавате сила, означава да упражнявате въздействие посредством власт, пари, компетентност, интелигентност, физическа сила или висок социален статус. За пълноценно общуване трябва задължително да подплатите тази сила с топлота.

• Топлота

Топлотата се изразява в добронамереност спрямо другите. Ако я излъчвате, хората ви приемат за сърдечни, щедри, грижовни и ви се доверяват.

Продължава...

Откъс: Дъглас Престън в търсене на "Изгубеният град"

Световноизвестният писател в експедиция за откриването на изгубен град в сърцето на най-непроходимата джунгла в света. Едно от най-великите открития на двадесет и първи век

В дебрите на Хондурас се намира районът Москития – едно от последните неизследвани кътчета на земята. Наречен в ранните карти Порта към Ада, той е сред най-опасните на планетата.

От времето на Ернан Кортес съществува легенда за „изгубен град“ с огромни богатства, скрит някъде в сърцето на Хондурас. Наричат го Белия град или Изгубения град на бога маймуна. През 1940 г. американски журналист твърди, че го е открил, но така и не представя доказателства.

Години по-късно световноизвестният писател Дъглас Престън се присъединява към група учени в експедиция по следите на изгубения град. През 2012 г. те тръгват със стар едномоторен самолет, разчитайки на специализиран уред – лидар. Това е напреднала технология, която може да картографира всякакви труднодостъпни терени, дори такива скрити под масиви от най-гъстата дъждовна гора. В непристъпна долина, оградена от стръмни планини, се разкрива ясен образ на простиращ се метрополис – доказателство не само за незнаен град, но и за загадъчна, изгубена цивилизация.

Престън и екипът изследователи се впускат в тази сурова, опасна, но спираща дъха красота на дивата джунгла, за да документират откритието. Налага им се да се борят с проливни дъждове, тресавища, насекоми, непознати болести, ягуари и смъртоносни змии. Но по-големи трудности ги очакват, когато се завръщат. Престън и другите от екипа разбират, че сред руините са се заразили с ужасна, понякога смъртоносна и нелечима болест.

Напрегнат и шокиращ, изпълнен с колоритни истории, настръхващи приключения и драматични обрати, „Изгубеният град“ е историята на едно от най-великите открития на на ХХI век, разказана от първо лице. Екипът, воден от автора на документални филми Стив Елкинс, включва: фотографи, експерти по предколумбови култури и бивши военни. Пътят им минава през гъста, непроходима джунгла, където не е стъпвал човешки крак.

Продължава...

Немският роман държи високо било

Петко Тодоров

Доказват го Ралф Ротман и Луц Зайлер

„Такива сме немците. У дома всичко е камък върху камък, фронтът рухва, руснаците са пред прага ни, но военната поща продължава да пристига навреме” – герой на Ралф Ротман в „Разстрел напролет”. В началото на 1945 г., сякаш да припомни, че разпадът на обществото е литературно интересен, не разпадът на държавата.

Ротман и Луц Зайлер с „Крузо” разказват драматичните моменти в германската история – краят на Втората световна и краят на първата студена война (изд. „Атлантис – КЛ”, превод Любомир Илиев). Друго общо в двата романа: мъжката дружба.

Двама 17-годишни са хванати буквално на улицата и превърнати в пушечно месо от хитлеровата държава. Единият е ранен, решава втори път да не попада на първа линия и бяга. Заловен е, чака го единственото като дезертьор – разстрел. Който задължително се изпълнява от неговите бойни другари. Отказът от участие в екзекуцията или изстрел встрани изправя автоматично провинения на същото място.

Героят на Зайлер е на 22, студент литератор в ГДР, напуснат от приятелката си, търси утеха в балтийски остров, наема се там като мияч на съдове в ресторант. И попада на колега, също изкушен от стихотворство – Александър Крузович. Син на генерал от съветските части в страната, викат му Крузо.

Та този Крузо организира неформално общество от летовници, нещо като хипарска колония, но без идеологизми. С единствената идея – свободата: „Зародишът на истинската свобода покълва в несвобода”.

Продължава...