Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 септември - 19 септември

1. Захари Карабашлиев. Хавра. Сиела

2. Милен Русков. Чамкория. Жанет 45

3. Емилия Радева. Ние, артистите. Книгомания

4. Виктор Пелевин. Empire V. Парадокс

5. Роалд Дал. Били и минпините. Ентусиаст

Продължава...

Едуард Лимонов - герой, писател или фашист? Отговорът на Еманюел Карер

Кой е той? Дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин.

Еманюел Карер създава романизирана биография на руския писател, публицист и политик Едуард Лимонов, чиято личност неизменно подбужда спорове. „Лимонов“ (Колибри, превод Росица Ташева) е издадена през 2011 г., а последните отразени в нея събития датират от 2009 г., когато Лимонов обявява своята кандидатура за президентските избори през 2012 г. като „естествена и единствено възможна“.

Но кой всъщност е той? Дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин.

Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист. Едно обаче не може да му се отрече: Колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.

Еманюел Карер е виден френски кинокритик, сценарист и писател. През 1984 г. издава първата си книга - „Смелост“. Пише и сценарии, един от които - „Снежният клас“ - получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която разтърсва френското общество през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. С „Царството“ Карер печели наградите на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“. „Лимонов” е поредно свидетелство за богатството на неговите творчески търсения и за умението му да избягва жанровите клишета. Следва откъс от книгата

Преди да застрелят Ана Политковская в асансьора на жилищната сграда, в която живее, на 7 октомври 2006 година, само хората със специален интерес към войните в Чечня знаеха името на тази смела журналистка, изявен критик на политиката на Владимир Путин. Веднага след това в западния свят тъжното ѝ и решително лице се превърна в икона на свободата на словото.

Продължава...

„Две сини очи“ на класика Томас Харди за първи път на български

Роман за любовта и за страданието след нейната гибел

„Две сини очи“ (Апостроф, превод Ваня Томова) е една от ранните творби на двукратно номинирания за Нобелова награда за литература Томас Харди. По думите на самия автор книгата е „романтичен и фантастичен“ роман за любовта и за огорчението и страданието, които идват след нейната гибел.

Публикуван през 1873 г., „Две сини очи“ не е дебютният роман на Харди, но е първият, който излиза с неговото име. В предходните му книги като автори са посочени популярните за времето си издатели братя Тинсли поради желанието на Харди да провери интереса на аудиторията към произведенията му.

„Две сини очи“ е творбата, която категорично предопределя и личния, и професионалния път на писателя, тъй като бележи два ключови момента в живота му. От една страна, докато пише романа, Харди се запознава със своята бъдеща съпруга Емма Гифърд. Ето защо в историята присъства силно изразен биографичен елемент – нещо, което никога повече не се проявява в по-късните произведения на автора.

Освен че отразява романтичността и красотата на първите любовни вълнения, „Две сини очи“ е проекция на социалните сили и събития, които превръщат Харди в легендарен писател, по-ясно от която и да е друга негова книга. Дилемата на главната героиня илюстрира сложния избор, пред който се изправя самият Харди – да продължи да се развива като утвърден архитект, или да поеме по несигурния път на твореца.

Романът разгръща теми, които са характерни за цялата белетристика на автора – проблемите за социалните контрасти, неравенството, любовта, лоялността и приятелството. За първи път писателят си позволява открито да критикува консервативните схващания за брака, образованието и религията, които ограничават човека и не му позволяват да открие своя път към щастието.

В центъра на повествованието е красивата Елфрайд Суонкорт, дъщеря на викария на Ендълстоу – отдалечена епархия до морето в Корнуол. Наивна, неопитна и млада, Елфрайд не е вкусила живота извън дома си. Присъствието на героинята е неосезаемо и едва забележимо. Единственото, което я отличава, са сините ѝ очи – сини като есенната далечина, безначално и бездънно синьо, в което не се поглежда, а се прониква.

Тихото и необезпокоявано съществуване на Елфрайд е нарушено, след като в града пристига младият архитект Стивън Смит. Двамата се сгодяват, но скоро след това сърцето на героинята се отдава на по-възрастния литературовед и най-добър приятел на Смит Хенри Найт. Доскорошните приятели бързо се превръщат във врагове, докато Елфрайд агонизира в опита си да направи избор между двамата.

Продължава...

Порнографията на частния автомобил

Петко Тодоров

Джеймс Балард я е разказал още през 1973 г.

„Вон, вероятността тя да загине при катастрофа е безкрайно малка. Ще трябва да обикаляш подир нея до второ пришествие” – тя е актрисата Елизабет Тейлър. Мъжката и не само част от човечеството я желае в леглото си.

Вон я желае на пътя в нейната кола, разпорена от кормилото и накълцана от изтърбушените ламарини. Той преживява автокатастрофите като полов акт. И понеже актрисата е с опитен шофьор, Вон трябва да предизвика катастрофата с нея – в „Катастрофа” на Джеймс Балард (изд. „Колибри”, превод Деян Кючуков).

„Първият порнороман, базиран на технологията” – определение на самия Балард. Така е, излиза през 1973 г. „Влагата, избила по кожата около устата й, наподобяваше утринното запотяване по автомобилно стъкло” и „Докато шофирахме по Уестърн Авеню, ми се щеше тялото й да влезе в прегръдка с колата” са издирените с лупа из романа меки изречения. Изчерпателна фетишистка порнография.

Но същественото е в другото определение на Балард: „Екстремна метафора за екстремна ситуация, набор от отчаяни мерки за употреба в случай на криза. Естествено, тя не се занимава с въображаеми, пък било то и неминуеми бедствия, а с един пандемичен катаклизъм, който всяка година убива стотици хиляди хора и ранява милиони”, писано през 1995 г. Още по-валидно след още 20 г.

Балард разменя действителност и порнография за да навре в очите ни действителността. Какво е 18-годишен да кара с „несъобразена скорост”? Първичен инстинкт, какво друго. Употреба на сътвореното от разума за неразум.

Метафората е изчерпателна – частният автомобил е порнография, той е извън социалния смисъл, съвкупление между търговия и първични инстинкти. И на перверзно насилие. Бащите са вдигнали на раменете си дечицата в тълпата сеирджии, за да не изпуснат и те нещо от кървавата катастрофа – в романа.

Продължава...

Алфонсо Сабела срещу мафията в „Заразената столица“

„Добър ден, господин Сабела. Кметът би искал да ви покани тази вечер в дома си за едно предложение, имаме извънредна ситуация в Рим...“

„Осми декември 2014 година, кметът на Рим иска да се срещнем. Градът току-що е разтърсен от „земетресението” Столична мафия. Прокуратурата разкри, че от десетилетия там действа криминална организация с мафиотски характеристики. Знаех, че приемайки работата, списъкът с враговете ми много ще се удължи.“

В „Заразената столица“ (Ера) италианският магистрат Алфонсо Сабела, описва като в бордови дневник битките, победите и пораженията, с които се сблъсква, докато „без съмнения и колебание“ служи на Рим. Рим, заразен от мафията, от бизнеса с болката и социалната разруха, от подправени търгове, от обществени пари, преминали в частни ръце.

Назначен лично от кмета на града за съветник по законността и прозрачността при управление на публичните финанси, Сабела се изправя срещу престъпници с бели якички и техните страхливи слуги, срещу корумпирани чиновници и лениви ръководители, срещу предприемачи, проспериращи чрез подкупи. Той описва града, който го посреща: от една страна тежката корупция и бюрокрацията, които го задушават в здравата си прегръдка в продължение на десетилетия, от друга – трудностите на тези представители на администрацията, които не са корумпирани, но нямат никаква възможност да инициират промяна.

Дълбокото му убеждение след стотиците арести на мафиоти е, че „когато държавата иска, тя може да се справи с престъпността“. Само десет месеца в  общинската администрация на италианската столица сякаш го разколебават. Но той не се отказва и заедно със сформирания от него екип полага огромни усилия да прочисти Вечния град.

Продължава...