В началото бил Чувалът. А после дошъл Някой и го изсипал

Унискорп представя „Чувалът на Сътворението“, разкази от Иван Вакрилов

И се получила шарения с променлива чувствена величина, от която читателят да отбере, каквото му пасва най-добре: „Някои вярват в бог, други в науката, а има и такива, дето вярват, че купешката ракия е по-хубава от домашната. Както се казва – всеки си е башка луд“. („От кал направени“)

И знаете ли защо си струва да се прочете тази книга – заради зловремието, преодоляно с усмивка: „Цялата работа започва, когато по телевизията показват някакво предаване, в което се разказва за стари войнишки паметници – правят, значи, хората усилия да ги възстановяват, да опазят, дето има една дума, родовата памет. А в селото имат такъв паметник. Или  някога е имало. Направен след Междусъюзническата война, паметникът – проста пирамида, облицована с мрамор и бронзов кръст на върха – приютил имената на няколкото загинали от Горица. После идва Голямата война и добавят още няколко, а след четирийсет и четвърта – още. Добавят те, но постепенно плочките се отлепват и изчезват, имената не се четат, а самата пирамида се килва на една страна. Трън в очите, с една дума“. („Като на война“)

 А ето и образец за писане на „фентъзихорърпсиходрама“: „Родители, които се чукат близо до работеща микровълнова печка, пият домашна цвеклова ракия и замезват с пресен лук, набран през късния април на 1986-а. И ей ти го нà третия пол. После щеше да измисли първичните и вторични полови белези, а сега най-важното е името.

Името говори много за човека. Например Ар‚гнх Триокия от Средната земя. Пъхаш му в ръката, пипалото, щипката или нещо друго един бляскав меч, качваш го на еднорог и готово. Ще са нужни детайли от детството, прекарано в тъмното мазе, разбира се, но това също може да почака – има камари профайлърски истории, просто ще чопне оттук-оттам по нещичко. И кръв. Много кръв, разбира се. Пищящи девойки и хъхрещи старици, давещи се в кръвта си. Ама каква дума само, а – кръв... Дума – стожер, дума – знаме. Не дума, ами Думище! И какво още?

А, да… Битка между вампири и зомбита. Представи си тълпа зомбита, ръсещи месата си по изровения от апокалиптична катастрофа асфалт…“. („Авторът, кукувицата, мотиката или нещо друго“)

В книгата ще срещнете и багри – пъстри и монохромни, отговарящи на човешки състояния, обществени движения, галопиране или застой на г-жа Историята, невзрачни случки и епохални събития…

 Разказът на Иван Вакрилов е изчистен от многословие, концентрат, изпит на един дъх.

И като безценен капитал: „Понякога си мисля, че съм сънувал тази история. Но дори така да е, песъчинката си е у мен. И времето си е мое“.(„Песъчинки“)

Иван Русев Вакрилов е роден на 7.09.1953 г. в София. Завършил e специалността „Зооинженерство“ в Тракийски университет, Стара Загора, през 1981 г. Има издадена електронна стихосбирка – „Скитник“ през 2010 г. и сборник разкази „Кутра – истории от накрай света“, 2011 г. Един от десетимата автори в сборника „Единадесет свята“. Един от 22-матa популярни български автори на художествена проза в сборника „Бдения 2“, излязъл в Русия през май 2014 г. на руски език.