Да обикне туй робство повече от свободата...

Александър Шурбанов преведе „Самсон агонистът“, последната поема на великия Джон Милтън

"Ала какво по-често от това

 народ, покварен и натикан в робство

 от своите пороци, да обикне

 туй робство повече от свободата –

 да избере сигурността на роба

 пред пълната с тревоги свобода?..."

Джон Милтън (1608 - 1674) е един от класиците на английската литература, чиято смелост и художествена искреност са обезсмъртени във величествената му епическа поема „Изгубеният рай“. Според думите на един негов биограф, Милтън „бил обичан от мнозина, мразен от някои, но непознат за малцина“. През 1796 г. Уилям Хейли го нарича „най-великият английски писател“. До ден днешен той е смятан за един от най-влиятелните англоезични писатели, творили някога.

В „Самсон агонистът“ (Жанет 45) – заключителната творба на Милтъновата кариера – отново се повдигат неразрешените в предходните произведения, а вероятно и неразрешими въпроси за онова, което в "Изгубеният рай“ се формулира като „пътищата Божи към човека“.

Както в „Бурята“ ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия „Самсон“ – като че ли с още по-голямо основание – мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ.

Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за вечни времена и над противниците си, и над своята участ. Последният героичен подвиг на поета е самсоновски по своето величие, но гибелта му е отменена от безсмъртието на неговото богодарено оръжие – словото.

Премиерата е на 3 април 2018, вторник, от 18:30 във Фотосинтезис арт център, бул. Васил Левски 57, София. Представят Ангел Игов и Александър Шурбанов