page contents Книжен Ъгъл: Вилаянур Рамачандран: Фактите за мозъка са по-необикновени от измислицата
Предоставено от Blogger.

Вилаянур Рамачандран: Фактите за мозъка са по-необикновени от измислицата

17.4.18

„Мозъкът разкрива“ е провокативно и увлекателно изследване на загадките на човешкия мозък

В знаковия си труд – „Мозъкът разкрива“, световнопризнатият учен Вилаянур Рамачандран изследва странни случаи от практиката си – от проявления на редки състояния, като синдром на Капгра и афазия на Брока, до пациенти с фантомни крайници или извънтелесни преживявания. С подчертан афинитет към необичайните подходи, той провежда прецизно „разследване“, за да добие ценни факти за мозъчните механизми и да открие ключ – понякога удивително прост – към лечението на пациента.

„Открили сме само малка част от онова, което има да се узнае за човешкия мозък. Но колкото и скромни да са нашите открития, те все пак са по-вълнуващи от който и да е роман за Шерлок Холмс. Сигурен съм, че новите идеи и технологии, които предстои да открием, ще ни удивяват и разтърсват и в същото време ще смиряват и възвисяват духа ни. Твърдението, че фактите са по-необикновени от измислицата, сякаш важи с особена сила за функционирането на мозъка. В тази книга се надявам да предам поне известна част от почудата и страхопочитанието, които моите колеги и аз чувстваме в дългогодишната си работа, търпеливо разбулвайки слой подир слой загадъчната връзка между ума и тялото. Надявам се тя да разпали и вашия интерес към човешкия мозък“, казва Вилаянур Рамачандран

В тази книга Рамачандран не просто гради новаторски теории, но и поставя важни въпроси относно човешката ни същност: Как възприемаме света? Какво представлява връзката ум–тяло? Кое определя половата ни идентичност? Какво представлява съзнанието? Как бихме могли да обясним присъщите за човека способности – като езика, метафората, творчеството, самосъзнанието и дори религиозната чувствителност?

Вилаянур Рамачандран е директор на Изследователския център за висша нервна дейност и професор по психология и неврофизиология в Калифорнийския университет в Сан Диего. Започва кариерата си с изследвания на зрителните възприятия, но впоследствие разширява диапазона на научните си интереси.
Има огромен принос в развитието на невроестетиката. Ричард Докинс го нарича „Марко Поло в невронауката“, а списание „Тайм“ го включва в списъка си със 100-те най-влиятелни личности в света.