page contents Книжен Ъгъл: Среща с непознатия Казандзакис в „Змия и лилия“
Предоставено от Blogger.

Среща с непознатия Казандзакис в „Змия и лилия“

15.5.18

Първата публикувана творба на световния класик отново достига до българските читатели близо 40 години след първата си публикация у нас

Книгата е част от поредицата на издателство „Ентусиаст“ Enthusiast Vintage и се нарежда до останалите шедьоври на автора „Рапорт пред Ел Греко“, „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“ и „Христос отново разпнат“.

„Змия и лилия“ е песен за безкрайната и безнадеждна любов, за вечното и неумолимо увлечение. С инстинкта на голям художник Казандзакис ни води през сезоните на любовта като през сезоните на препускащото време.

Книгата, подписана със странното женско име Карма Нирвами, излиза за първи път, когато авторът е едва 23-годишен студент по право в Атинския университет. Със „Змия и лилия“ (mревод Иван Б. Генов) публиката ще има възможност да се запознае с един непознат Казандзакис и причината за това не е случайна. Творбата се превръща в послание-заклинание към неговата най-голяма любов и муза. 

Историята проследява любовта на един художник, измъчван от двойна жажда — физическа и духовна. Героят, у когото откриваме образа на самия Казандзакис, е далеч от света, потънал в собственото си „аз“, пее лебедовата песен за твореца, който търси израз само на вътрешните си вълнения, за да избере красивата смърт пред перипетиите на живота. Любовта се ражда с пролетта, разцъфтява в цялата си пищност през лятото, за да бъде смразена от съмненията на есента и убита от студа на зимата.

В четирите части на книгата проследяваме раждането, развитието, възхода, осъществяването, насищането, покваряването и смъртта на едно голямо чувство, което обаче и двамата лирически герои – художникът и неговата любима, не успяват да съхранят и да превърнат в любов. Тя,  млада и неопитна, присъства само като сянка и отражение в думите на любимия си.

Той – защото има ум, покварен от познанието, и защото очевидно никога не е познал простото любовно чувство на неерудитите и неинтелектуалците, на онези, които изживяват спокойно страстта и любовта и я пренасят в класическо семейство с всички прилежащи му атрибути като деца, дом и обичайните битовизми, с чиято помощ се съхраняват умът и сърцето.

„Змия и лилия“ всъщност е една история на страстта, облечена като любов. Лирическите герои, неуверени и млади, все още не знаят какво изпитват. Всяка страст има своите сезони. Любовта също има своите сезони, но те са по-дълги и не дотам изпепеляващи сърцето и ума. Но те не го знаят. Те не знаят, че когато оздравееш от страстта, белезите, останали от заболяването, се наричат... любов.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата  „Св. Мина“ в Ираклион.