page contents Книжен Ъгъл: Как да гледаме и разбираме футбола
Предоставено от Blogger.

Как да гледаме и разбираме футбола

10.6.18

Един от изтъкнатите майстори на терена – големият Рууд Гулит, дава полезни съвети как да гледаме футболен мач не просто като зрители, а като мениджъри, които умеят да разчитат играта и да предвидят крайния резултат

 През следващия месец светът е футбол – от 14 юни до 15 юли в Русия ще се проведе най-голямото футболно събитие в глобален мащаб, а темата „Мондиал 2018” ще вълнува дори тези, които не се интересуват особено от най-популярния спорт.

Един от изтъкнатите майстори на терена – големият Рууд Гулит, дава полезни съвети как да гледаме футболен мач не просто като зрители, а като мениджъри, които умеят да разчитат играта и да предвидят крайния резултат на всеки двубой. В книгата си „Как да гледаме и разбираме футбола” Гулит пише за ключовите елементи от разчитането на играта – колко е важно да следим случващото се на терена, а не просто движението на топката, колко ключова е предварителната схема с подредбата на футболистите, която издава в голяма степен тактиката на мениджъра, как да следим дали играчите спазват тази схема и – ако не – успяват ли да противодействат на съперника и др. Детайлите, смята Гулит, са от особено значение, защото те показват къде се корени грешката, която невинаги е само у този, който  изглежда виновен на пръв поглед.

Гулит разказва подробно за професионалния си път – за първите си мачове като юноша в Мийрбойс, ДВС и младежкия национален отбор на Холандия, за успехите с ПСВ Айндховен и с Милан, за дните като играещ мениджър в Челси и за чувството да си европейски шампион с националния си отбор. Успоредно с това футболната легенда разкрива стратегии и дава примери за успешни тактики в конкретни мачове от финали в големи турнири като Шампионска лига и Лига Европа, както и в ключови двубои от местните първенства в Англия, Италия и т.н.  Холандецът говори още за психологията на терена, колко е важна хитростта на основния играч във всеки отбор и др.

„Как да гледаме и разбираме футбола” излиза в навечерието на Световното първенство по футбол в Русия, което ще е сред водещите теми в света през следващите няколко седмици. Преводът на книгата от английски език е на Христо Димитров. Корицата е дело на Фиделия Косева. Следва откъс.

Ако няма как да спечелиш само с футболен талант, трябва да заличиш разликата с други средства – тактика, ментална устойчивост и физическа сила. Всичко се свежда до победата...

Никога не съм имал тренировка как да оцелееш в последните петнайсет минути от мача или как да се хвърлиш като бесен, за да измъкнеш равенство или победа.
Често оцеляването е въпрос на импровизация и може да не е предмет на обсъждане. Ако се бориш отчаяно за резултат, по принцип се стремиш в наказателното поле да има колкото се може повече високи и физически здрави твои съотборници, към които се изсипват топки с надеждата някоя от тях да бъде засечена в мрежата с глава, крак, пета, стомах, с всякаква част от тялото, стига да не е ръка.

Когато обаче Манчестър Юнайтед гонеше резултат в дните на сър Алекс Фъргюсън, играчите не ползваха дълги пасове, а засилваха натиска. Понякога той ставаше толкова интензивен, че вратарят нямаше какво да направи, освен да изрита топката далеч напред. Това означаваше, че нападателите на „червените дяволи“ трябваше да спринтират към позициите си в отбрана, а в този момент отборът, който упражнява пресата, е най-уязвим.
Има логика – всички се мъчат да помогнат за отбелязването на изравнителното или победното попадение в последната минута и много от играчите забравят всичко научено и – въпреки най-добрите си намерения – какви са задачите им. Така рискът да получат гол, вместо да вкарат, става още по-голям. От друга страна, нападатели, които се връщат да помагат в отбрана, могат да се окажат опасен пасив, а и колкото повече хора има в наказателното поле, толкова по-голяма е вероятността топката да се озове във вратата.

(Не)спортсменски решения

Ефективен способ за нарушаване на ритъма на отбор, който преследва гол с всички сили, е да симулираш нарушение. Няма значение, че контактът е бил незначителен, трябва да паднеш на земята и да се държиш така, сякаш си получил сериозна контузия. Да лежиш на тревата, за да може да влезе лекар. В заключителните моменти от мача е важно да спънеш инерцията на другия отбор. Трябва да си хитър, няма друг начин. В други спортове пък имаш напълно легални възможности да нарушиш играта на противника, като поискаш прекъсване.

Направо чувам как футболните пуристи се оплакват: „Ама, това не е честно“. Защо да не е? Не правиш нищо забранено, нищо извън правилата. Ако те ритнат, можеш да паднеш и да получиш контузия. Дали това е трагедия или комедия, зависи от наблюдателя. В играта на най-високо ниво трябва да използваш такива номера, ако искаш да спечелиш. Работата на рефера е да очертае границите. И в това има известно очарование.

В Англия феърплеят е от ключово значение и англичаните смятат подобен театър за отблъскващ. Според британците това мирише на измама. Те по-лесно биха приели свиреп ритник, отколкото търкалящ се по тревата играч. В Италия и Испания правят и двете, а аржентинците са уникални майстори. Вижда се в Шампионската лига и в Лига Европа, където има много аржентински футболисти. Не ги ли подкрепиш в опитите им да накъсат мача, за да измъкнат победата, не бива да се чудиш, ако се нахвърлят като побеснели отгоре ти.

Манчестър Юнайтед на Луис ван Гаал не използваше такива трикове и през сезон 2015/2016 г. изпусна възможност да победи Челси и да измъкне равенство срещу Съндърланд. Отборът беше подложен на силен натиск, но не направи абсолютно нищо, за да наруши атакуващата инерция на противника. Разбира се, в такъв момент можеш да вкараш гол при контраатака, но целта не е това, а гарантирането на трите точки. Най-ефективното накъсване е, когато си в половината на противника и пратиш топката към ъгъла на терена. Там е много по-лесно да бавиш времето, да си спечелиш корнер или да се надяваш, че съперникът ще извади топката в тъч.

Ако владееш топката, можеш да се надяваш на ъглов удар, на странично хвърляне или на пряк свободен удар. Може и да дриблираш до флагчето на ъгъла, да правиш всичко, но да убиеш времето до последния съдийски сигнал. Често пъти това отчайва съперника и води до дребни спречквания, които могат да му костват жълт или дори червен картон. Междувременно обаче часовникът тиктака неумолимо и точките стават все по-сигурни. Може да ви се струва дразнещо, грубо, неспортсменско, но това е част от играта и е по правилата, откакто свят светува.

За мениджъра е влудяващо, ако някой в отбора отказва да се подчинява на тези правила и допуснете гол в последните минути само защото е решил, че ще действа на своя глава. От мястото си на пейката или прав до страничната линия мениджърът няма какво друго да направи, освен да смени футболисти или да даде едно-две указания, ако мачът стане труден. По време на игра е много трудно да те чуят, тъй като е страшно шумно.