page contents Книжен ъгъл: „4321”, зрелият роман на Пол Остър
Предоставено от Blogger.

„4321”, зрелият роман на Пол Остър

8.7.18

Петко Тодоров

Главният герой подозрително напомня на него

Фъргюсън, героят на Пол Остър замисля в самия край на „4321” роман за собствения си живот: „вместо да избере перспективата за един човек с три имена, ще измисли три други версии на самия себе си и ще разкаже техните истории заедно със собствената си (малко или много неговата собствена история, тъй като и той ще се превърне в романизирана версия на самия себе си) и ще напише книга за четири идентични, но различни личности с едно и също име: Фъргюсън”.

Заглавието ще е „4321” заради тези 4 личности. Но вече сме прочели „4321” (изд. „Колибри”, превод Иглика Василева).

Та самият Остър дава точната формула на романа си. Съставя го в 7 етапа от израстването на Фъргюсън – до завършване на следването. И всеки етап се състои от 4 части: 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 2.1, 2.2 и т.н., но някои от частите са бяла страница, съответната „личност” отсъства там или не е важна... Но след втория етап се натрапва усещането за все пак едната личност.

Какво значение как се е сринало печелившото предприятие на баща ти или как точно е почнала връзката с братовчедката Ейми. И като че ли точно в такива въпроси е внушението, формулирано също накрая: „Терзанието да си жив и затворен в едно единствено тяло идва от това, че във всеки момент си само на един път, въпреки че би могъл да си и на друг и да пътуваш към едно съвършено различно място”.

От втория план наднича стаен фатализъм. Какво като си на този, а не на другия път – формулата е същата: „За да печелиш пари, трябва непрекъснато да мислиш за пари”. Другото е Америка на 50-те и особено на 60-те: убийствата на Кенеди и Мартин Лутър Кинг, Виетнамската война, пацифистките движения, студентските бунтове – де не заемеш позиция е също позиция. Къде изчезна тази ангажираност?...

Дали Остър не романизира себе си? Фъргюсън се ражда като него през 1947 г. и също е потомък на евреи от Източна Европа, като него превежда френски поети... Остър напомня с големия си роман, че добрият стар реализъм иска много, много зрялост.