page contents Книжен ъгъл: Как лекува природата
Предоставено от Blogger.

Как лекува природата

11.8.18


Как растителните вещества в гората стимулират нашата имунна система? Кои свойства на природата могат да се използват в борбата срещу рака? Какъв е лечебният потенциал на общуването с животни? Как прекият контакт с природата влияе на нашите органи и клетки?

Клеменс Арвай ни дава в „Природата лекува“ (Ера, превод Добромила Парушева, Ваня Пенева) достъпни и полезни насоки как да използваме лечебната сила  на природата. Той цитира интересни случаи от практиката на свои колеги, лични преживявания и наблюдения, както и споделен професионален опит, за да илюстрира несравнимите терапевтични способности на природата.

Арвай е активен привърженик на новата, революционна наука екопсихосоматика, която изразява тясната връзка между психиката, тялото и природата,като ясно заявява, че няма как хората да са здрави, ако не опознаят и пазят природата. Той разглежда различни аспекти на тази зависимост – човешкото здраве и природата, медицината и природата, лечебния код на природата – защо тя наистина лекува.

Клеменс Арвайе роден през 1980 година, инженер и биолог, завършил екология и приложна ботаника. Автор на няколко книги, в които акцентира върху лечебната връзка между човека и природата. „Природата лекува“ е интересна, полезна и интригуваща книга за всеки съвременен човек, независимо от това в какъв вид медицина вярва – академичната, алтернативната, аюрведичната, холистичната. Следва откъс.

Екопсихосоматична клиника

В първата глава разказах колко много гората помогна на мен и моя син по време на дълго, мъчително пребиваване в болница. И двамата успяхме да възстановим психическите си сили. Всеки ден, докато се разхождахме в гората и насреща ни се задаваха други пациенти, си представях как в най-скоро време клиниката активно ще включи гората в лечебната си концепция. Една „клинична гора“ би имала предимства и за лекарите, психолозите и медицинските сестри: те не само ще си почиват там, а и гората ще им разкрие възможности за being-away – за отдалечаване от натоварващото ежедневие.
Време е да ви кажа още нещо: в гората близо до болницата имаше станция за диви животни, изпаднали в беда. Там живееше например ранената катеричка Елза. Всеки път, щом ѝ отивахме на гости, тя идваше при нас спокойно, без страх. Катереше се по ръцете ни, настаняваше се на раменете ни. В такива моменти синът ми и аз забравяхме напълно трудното болнично ежедневие. Пренасяхме се в друг свят. В станцията бяха настанени сърни, съсели, таралежи и дори лисици. Запознахме се също с врани, гарвани, свраки и други птици.

Овцата Ема не е диво животно. Някакъв овчар я предал под грижите на лекарите. Наложило му се да затвори фермата, но не пожелал да прати Ема в кланицата. Видяхме даже и енот – властите го спасили от мъчителите му и го настанили в станцията.
Доколкото е възможно, хората от станцията връщат животните обратно в гората. „Пациентите“, чието оздравяване се забавя и които не могат да оцелеят на свобода, остават дълго време в станцията.
Според мен е прекрасно, че тази „външна болница за животни“ се намира съвсем близо до болницата за хора. Съседството е чиста случайност, но една екопсихосоматична клиника на бъдещето може целенасочено да лекува животни в близост до хората. Както вече знаем, срещите с животни влияят много положително върху самолечителните сили на човешкия организъм. Особено децата образуват с ранените животни солидарна общност. Животните имат рани или са били оперирани, дават им лекарства, за тях се полагат медицински грижи. Децата лесно споделят своето страдание с животни.
В пета глава обобщих изследванията, които доказват, че връзката между човек и животно дори увеличава шанса за оцеляване след сърдечен инфаркт. Терапията с включване на животни доказано укрепва имунната система и вече се провежда в много клиники. Успехите са видими. Терапията с помощта на животни не бива да липсва в екопсихосоматичната клиника. Необходимо е, естествено, да се спазват високи хигиенни изисквания и не навсякъде е възможно да се използват кучета и котки като съпътстващи терапевти. Някои отделения са затворени за посетители.
В САЩ съществуват повече от 600 болници, където животните са част от персонала. Няма нито един случай на заболяване от зооноза поради контакт между животно и пациент. Градската клиника в Мюнхен доказа убедително, че животните имат своето място в концепцията на една голяма болница: от десет години там живеят зайчета, морски свинчета и кучета, които се включват активно в лечението на пациентите.
Влизал съм в много болници, които интегрират в терапията растения. Там се провежда например така наречената градинска терапия, практикувана по целия свят. На територията на болницата се изграждат красиви градини, а с тях при болните идват лечебните кодове на природата. Градината, в която растат дървета, има и допълнителен ефект: пациентите, приковани към леглото, виждат от прозорците си клони и зелени листа. Както вече казахме, гледането на дърво активира самолечебните сили. Градината приближава лечебните субстанции на природата към клиниката. Дърветата, храстите и градинските растения отделят терпени, които укрепват имунната система. И още нещо, което не съм споменал досега: в естествените екосистеми оздравителни терпени излизат и от земята – отдават ги микроорганизми. Колкото по-естествена е почвата в една градина, толкова по-бързо се оформя естествен кръговрат на веществата.
Болничната градина, близка до природата, предлага възможности за срещи с растения. Симбиозата между човечеството и растенията продължава вече 10 000 години. Още от усядането си хората съжителстват с растения.
Грижите за градинските растения в болницата имат силен терапевтичен ефект. Затова някои болници разработват специални програми за градинска терапия. Благодарение на успокояващите впечатления от природата градината активизира парасимпатиковия нерв. Много клиники, които предлагат градинска терапия, са специализирани в неврорехабилитацията. Чрез работа в градината пациенти, прекарали инсулт или тежка катастро- фа, се учат да общуват с тялото си. Работата в градината помага на организма да изгради наново увредените нервни връзки. Създаването на високи лехи дава възможност и на хора в инвалидна количка да се грижат за растенията.
Друга област на приложение на градинската терапия е лечението на болката. Роджър Улрих, който изследва лечебния ефект на гледката на дърво, доказва, че градинската терапия повишава прага на болката. Говорил съм с лекари, които потвърждават със записки от практиката си, че прилагането на градинска терапия намалява употребата на болкоуспокояващи, антидепресанти и медикаменти за кръвно налягане. Градинска терапия се прилага и като съпътстващо лечение на рак, защото постига естествено, без странични действия облекчаване на болката. Психотерапевтични и психиатрични клиники съобщават за особено положителен опит с градинска терапия, както и с включване на животни. Има многобройни доказателства за ползата от градини за здравето на възрастни хора, затова гериатрични клиники и домове за стари хора често предлагат градинска терапия. Голямо изследване, проведено в Австралия, показва, че хората, минали шейсетте, които работят ежедневно в градината, намаляват риска от деменция с 36 процента. При това изследване учените са наблюдавали 3000 участници в продължение на 16 години.
Японски медици дори водят пациентите си в гората. В европейските клиники засега не се практикува горска медицина. Около повечето болници няма гори, а екскурзиите с пациенти са доста скъпи. Нужен е специален персонал. В Япония има по-добри възможности за финансиране на горска медицина, отколкото в Европа, защото държавното здравеопазване признава този лечебен метод.
Смятам, че ще мине доста време, докато здравните каси в немскоезичните страни започнат да дават пари за екопсихосоматична терапия. Нашето здравеопазване все още не прилага познанията на еволюционната медицина и на екопсихосоматичната наука.