page contents Книжен ъгъл: Откъс: Ново вълшебно приключение с „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте
Предоставено от Blogger.

Откъс: Ново вълшебно приключение с „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте

4.9.18

Интелектуален трилър с мистериозни герои и прецизен като великолепно изиграна партия шах сюжет

Така определя критиката  „Морската карта“ на Артуро Перес.Реверте, чието ново издание представя  „Еднорог“. Мануел Кой - моряк, останал без кораб, се лута на сушата като загубена душа. Загадъчната красавица Танхер Сото го въвлича в преследването на призрачен кораб, потопен от пирати в Средиземно море. Останките на потопения кораб „Деи Глория“, собственост на йезуитския орден, така и не са открити. Сянката му се мярка в музеи и библиотеки, привлича мечтатели и престъпници.

Какво е превозвала бригантината „Деи Глория“, когато прекосява за последен път Атлантика? Кой е бил на борда ѝ? Защо изчезва безследно единственият оцелял свидетел на морската битка, завършила с гибелта на двата сражавали се кораба?

Тези въпроси явно вълнуват и собственика на фирмата „Ковчегът на мъртвеца“, занимаваща се с издирване на потънали кораби. Заедно със съмнителните си сътрудници той също е тръгнал по следите на „Деи Глория“. Започва преследване на живот и смърт, пътуване между любовта и измамата, по следите на една химера, към мрачните сенки в края на дългия път. Следва откъс.

Той обичаше морето — старо, скептично и мъдро, като безбройните жени в генетичната памет на Танхер Сото. Бреговете му носят отпечатъка на столетията, мислеше си той, съзерцавайки града, за който бяха писали Вергилий и Сервантес, скупчен в задната част на естественото пристанище между високите каменни стени, които от три хиляди години го правеха почти напълно непревземаемо от ветровете и враговете. Въпреки разрухата на олющените му, мръсни фасади и празните места, където къщите се бяха срутили откъм морето, градът изглеждаше красив. По тесните му алеи сякаш още отекваха виковете на мъжете, които се бяха като троянци, мислили като гърци и умрели като римляни. Сега можеше да различи старинния замък на хълма, над стената от другата страна на вълнолома, който защитаваше залива и входа към арсенала. Старите изоставени укрепления „Санта Ана“ и „Навидад“ бавно отминаваха от двете страни на „Карпанта“, с празни амбразури, които продължаваха да се взират в морето като ослепели очи.

Тук съм се родил, помисли Кой. От това пристанище за пръв път се потопих в книгите и в океаните. Тук ме измъчваха копнежите по далечното и предварителната носталгия по всичко онова, което не знаех. Тук мечтаех да греба в лодка към кит, с нож между зъбите, и готов за стрелба харпунджия на носа. Тук почувствах, преди още да мога да говоря английски, съществуването на онова, което „Маринърс Уедър Лог“ нарича „ ълна- “. Научих, че за всеки човек има една такава вълна, която го чака някъде, независимо дали ще я срещне или не. Тук видях надгробните камъни на мъртви моряци върху празни гробове и разбрах, че светът е кораб, който плава по еднопосочен курс. Тук открих, преди да ми трябва, заместителя на меча на Катон и бучиниша на Сократ — пистолет и куршумите.
Докато „Карпанта“ влизаше в пристанището, Кой наблюдаваше Танхер, изпъната като до котвата, хванала с една ръка кливера, навит на щага, и се усмихваше на себе си. В кокпита Ел Пилото управляваше лодката през води, които можеше да премине и с вързани очи. Сива флотска корвета, която излизаше в открито море от дока „Сан Педро“, премина откъм десния борд и младите моряци се струпаха по перилата, за да погледат неподвижната жена в лодката, подобна на позлатена фигура на носа на древен кораб. Вятърът донесе от брега мириса на близките хълмове. Те бяха голи и сухи, изгорени от слънцето; мащерка, розмарин, ниски палми и чепати круши бяха поникнали в тъмните цепнатини; сухи дерета със смокини и прави редици бадемови дървета, израснали по оградените с камъни тераси. Въпреки цимента, стъклото, стоманата, парните екскаватори и непрекъсващата поредица от изкуствени светлини, бреговете му, Средиземноморието все още си беше тук, вечно сред тихия шепот на спомените. Зехтин и червено вино, ислям и талмуд, кръстове, борове, кипариси, гробници, църкви, залези, алени като кръв, бели платна в далечината, камъни, издялани от хората и времето, онзи неповторим вечерен час, когато всичко беше замряло и се чуваше само песента на цикадите, нощите в светлината на огъня, запален от изхвърлени от водата дърва, и луната, която бавно се издига над морето. Сардини на шиш, дафинов лист и маслини, кори от диня, които се подмятат напред-назад в тихите води по здрач; звукът от камъчета, които се търкалят при оттеглянето на пъстроцветните като дъга вълни, лодки, боядисани в синьо, бяло или червено, извлечени на брегове, осеяни с асми с надвиснали зреещи гроздове, със срутени вятърни мелници, сиви маслинови дървета, а в сенките — очи, потопени в ярката синева, която се простира на изток; мъже, които се взират в морето — мургави, брадясали герои, които знаеха истории за отломки от потънали кораби в заливи, създадени от жестоки богове, прикрити под маската на осакатени статуи, дремещи с отворени очи в тишината на столетията.
– Какво е това? — попита Танхер.
Беше дошла на кърмата и сочеше покрай дока на „Навидад“ и големите бетонни тунели-близнаци, които по-рано приютяваха подводници, натам, където черният плаж „Ел Еспалмадор“ беше засипан с отпадъците от кораби, нарязани за скрап.
– Това е Гробището на безименните кораби.

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.
Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани - “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.
Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда "Валомброза - Грегор фон Резори" за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.