„Див огън“ се разгаря на Балканите

Втори роман от триптиха на Анчо Калоянов за Април 1876, за войните от 1912–1918 г. и за Девети 1944 г.

Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите „земляци“), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ в Източния Балкан бе доведен „българският Христос“, а в „Див огън“ пак тук от събитията през 1923 г. е изведен „братоубиецът Каин“ (търсен бе и не бе намерен).

Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите „див огън“, придобит от триене на дърво о дърво и наричан още „Божи огън“. Читателят държи в ръцете си шепа живи въглени от този огън и от онова време след Ньой, от което ни делят сто години.

Проф. Анчо Калоянов пише художествена проза на високо национално равнище. Дългогодишен преподавател във Великотърновския университет, той е носител на редица литературни награди, сред които „Христо Г. Данов“ за цялостен принос.

Анчо Калоянов е роден през 1943 г. в село Бъзовец, Русенско. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1964–1968). Работил е като уредник фолклорист в музея на гр. Дългопол, Варненско. През 1972 г. става асистент по „Български фолклор“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, по-късно получава званието доцент, а днес вече е един от най-уважаваните професори. Над 20 години е научен ръководител на кръжока по български фолклор „Акад. М. Арнаудов“, чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи. Научен ръководител е и на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от Ранното средновековие до най-ново време.

Анчо Калоянов е член на СБП от 1981 г. Автор е на книгите „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981), „Див огън“ (роман, 1997, с трето издание от ИК „Хермес“ през 2018 г.), „Девети“ (роман, 2003), „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ (роман, 1978 г., с трето издание от ИК „Хермес“ през 2016 г.) и др. През 2017-а излезе и „Анчо Калоянов. Литературна анкета“ от проф. Иван Станков.

По разказа „Страдивариус“ от „Седмият живот“ е заснет едноименен филм.

През 2015 г. Анчо Калоянов е избран за Преподавател на годината от студентите във ВТУ. През 2017 г. е удостоен с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура, а през 2018 г. получава награда „Култура“ на Община Велико Търново за ярки постижения в областта на изкуството и културата.