page contents Книжен ъгъл: Да четем Виктор Самуилов
Предоставено от Blogger.

Да четем Виктор Самуилов

9.10.18


Петко Тодоров


Малки и големи, има защо

Думата „нъцки” хем е „не”, но е по-силна, по-универсална, по-категорична и във всички отношения по-така, научаваме от „Нъцки” на Виктор Самуилов (изд. „Жанет 45”).

Самуилов не е обяснител на думи, научаването на това и онова от неговите стихотворения е въпрос на читателско въображение. Той не пише научително, стихотворенията му са за деца. Със задължителния шаблон: Те са за всяка възраст.

Има такива „детски” автори в сегашната българска литература, дето не се детинеят. Но оредяват. Велизар Николов ни напусна през март, Иван Цанев отказа цигарите и писането, Васил Сотиров се разсейва... И кой остана на Шипка-та на отечествената поезия за деца? А гъстите орди на Дисни налитат и не мрат.

Преходът не роди ново поколение в жанра. Роди опазаряването му, което е почти ликвидация. Как прочувствено се сродиха думичките „преход” и „ликвидация”! Лъкатуши поточе от книжки на авторки, дето не сколасват две рими да вържат накръст, със задължително по-качествено оформление.
Художниците са по-професионални, те завършват специално образование, имали са учители в занаята. Но Люба Халева е от редките находки, чието сродяване с примерно стиховете на Самуилов е органично. Качество от страна на двамата.

„Всички твои по-таката – в петък, рожбо, след заплата!” – детето е отворило хладилника, в него „нищо по-така”... Тези Самуилови стихотворения, да ги наречем „социални”, са за читанките, ако ще там нищо друго негово да няма.

Обуржоазяването на вкуса беше задължително, нали сменихме държавната идеология. Но от ампутирането на социалното въображение губят всички, вкл. буржоазията. Тя кога ли го е проумявала! Всяко присъствие на Самуилов в читанките е нещо. Защото не е Дисни. Дисни е повелителят на буржоазния вкус. Дали читанкаджиите го осъзнават е без значение.

Братчетата на Гаврош заничат в смартфони, което не ги прави негови братовчеди. С всички последствия.

Самуилов го казва съвсем, съвсем, съвсем безобидно: „Както малките могат, а големите – нъц!”.