Мъдрият Умберто Еко oтказва мъдри съвети

Петко Тодоров

„Как се пътува със сьомга” иронизира всичко, до което се докосне

Умберто Еко коментира днешните вестници: „Но защо им трябва реклама, за да запълнят шейсет страници? За да могат да излизат на шейсет страници. А защо на шейсет? За да имат достатъчно реклама, та да си го позволят” – в опусчето „Как се оцелява в медийния хаос”.

В „Как се пътува със сьомга” (Колибри, превод Вера Петрова) са събрани 45 такива опусчета: Как се играе индианец, Как се следват инструкции, Как се избягват заразни болести, Как се пише въведение и т.н. .

Част от опасностите от заразяване: „На висок риск са изложени и умиращите, които целуват кръста; осъдените на смърт (когато острието на гилотината не е надлежно дезинфекцирано преди употреба); деца от сиропиталища и приюти, в които лошата монахиня ги заставя да лижат пода, след като им е вързала единия крак за леглото”.

Еко иронизира всичко, до което се докосне. Докосва се до всичко. Обдумва таксиджиите в Париж: „... Отделна категория са ориенталците: извънредно сърдечно ви увещават да не се безпокоите, защото ей сега ще намерят адреса, минават три пъти по големите булеварди и после ви питат има ли проблем, ако вместо на Гар дю Нор ви оставят на Гар дьо л’Ест, нали все влакове спират там”.

Ирония, с която не се поставя над света, тя е неговият свят и този свят не заслужава съществуването си извън нея. Ползата е за които я прихванат. Но се прихваща неосъзнато, защото няма нищо общо с подигравката.

Еко почнал тези историйки през 1985 г. в своя рубрика в списание „Еспресо”. Иначе българският писател става много сериозен като му дадат рубрика във вестник. И много мъдър. Той си е такъв, прегледайте което ви падне интервю с когото и да било от тях. Хваща бика за рогата и стой, та гледай, както е казал народът. Изразява се като за последно. Зер, съдбата чука на вратата, сега или никога...

Еко приключил опусчетата през 2016: „Голяма бъркотия цари под свода небесен и ако някой ме помоли за мъдър съвет, мъдростта ще ме застави да отговоря, че не мога да дам такъв”.