page contents Книжен Ъгъл: Българският вкус през XIX век
Предоставено от Blogger.

Българският вкус през XIX век

2.12.18


Петко Тодоров


Невъзвратимо изгубено богатство

„Турете в една кацарола 1 килограм сухи бизели и ги оставете да възврят с вода и сол. Прибавете и малко дървено масло, малко настърган индийски орех и корени от майданоз и след като възврят полека в продължение на четири часа, снемете ги от огъня и оставете тоя сос да се утаи в продължение на 40 минути и после го прекарайте през цедилка.

Додето да се приготви тоя сос, приготовлявате си 10 моркова, 5 лука, 6 корена от целина и всичко това нарязано на дребно, турете в един съд с вода на огъня; като захване възвирането, прибавете 10 гувиди, добре изчистени и нарязани на 2 половини, бялата част на един праз и достатъчно количество вода; изсипете всичко това в бульона на бизелите, малко сол и поставете да възври в продължение на 3 часа на слаб огън; после го прекарвате през цедилка...”

Рецепта за постна супа от 1895 г. От „Изкуството на старата българска кухня” (изд. „Лист”). „Бизел” е бакла, „гувиди” са попчета.

Какво толкова в книга с рецепти? Елена Кръстева ги извадила от  български вестници и списания от XIX век. Осем часа за постна супа! За кебап в гърне 6 часа, за руска супа 5 часа, за супа с говеждо 5 и пр.

Някой е имал тези часове. Не е онзи, за когото Яворов пише „и лучец еж, водица пий...” Някой е разполагал с толкова продукти. И с желанието и семейната мисия да го сготви. Вкусът бил към многото продукти, към многото подправки, пържело се е с „претопено масло, свинска мас, дървено масло и лой от бъбреци” – в различните случаи. Много се пържело.

Та „толкова”-то е в социологията. Във всекидневния живот имало място за повече неща. За век и нещо спечелихме куп удобства, изгубихме вкус. Сега пърженото е вредно. Но като сложим на здравословния кантар пържене и стрес, кое ще натежи? Радичков сподели в разговор след връщане от Швеция, той имаше път натам, че те му рекли „Вие българите сте повече хуманисти от нас, защото повече неща минават през ръцете ви”. Да оставим неговия превод, смисълът е ясен. Цивилизация. Няма мърдане.