page contents Книжен Ъгъл: Райнхолд Меснер: Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си. Такъв беше Боян Петров
Предоставено от Blogger.

Райнхолд Меснер: Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си. Такъв беше Боян Петров

5.2.19

„Убийството на невъзможното“ от легендата на алпинизма е посветена на големия български алпинист

„Пиша тези думи от Непал, в последните дни на 2018 година, донесла ми радостта от настоящата книга.
Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията Убийството на невъзможното. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението.
За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров – алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. – на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал.  
Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги. Сандро казваше, че има изображения, заснети от изпратения твърде късно спасителен хеликоптер, документирали следите на Боян Петров много по-високо от лагер 3. Възможно е да е успял да достигне върха, преди инцидента, в който е загинал. В миналото той вече бе показал своята мощ и решителност, катерейки соло, а също и пръв, отваряйки маршрути – нещо много рядко в алпинизма днес. Аз го наричам „пистов”. Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров. Това, което той написа в своята статия към книгата, ми даде възможност да го опозная по-добре.
Не ме вълнуват онези, които изкачват планините за бройката: метри, часове, брой достигнати върхове. Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си, с уважение към нея и към населението, живеещо в околните долини. Такъв беше Боян. А освен това беше и учен, като първите, които преди двеста години стават основатели на алпинизма. Като учен той изрече важни думи за необходимостта да браним природата и създанията, които я правят жива и които той изучаваше с толкова страст винаги дори и когато беше ангажиран с най-висшите си мечти.“

Българското издание на  „Убийството на невъзможното. Известни катерачи от целия свят дискутират за предела в алпинизма“ (Книгомания, превод от италиански Велимира костова-Върлакова) е посветено на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание.

Райнхолд Меснер е сред алпинистите, превърнали се в легенда – в стремежа си да предизвика собствените си възможности, се превръща в „ловец на приключения“. Изкачва всичките 14 осемхилядници, прекосява пеш Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Заедно с Петър Хабелер стават първите хора, стъпили на върха Еверест без допълнителен кислород. Заради постиженията му списание „Аутсайд“ нарича Меснер „кралят на катерачите“.

Преди 50 години Меснер пише статия със заглавие „Убийството на невъзможното“, след като осъществява своето най-трудно изкачване на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. Поставя се епохална промяна на основните ценности на катеренето и началото на движението за чистото катерене. Днес в книгата „Убийството на невъзможното“ Меснер събира над 30 статии, с които известни катерачи от цял свят дискутират темата за предела в алпинизма. Един от текстовете е на големия български катерач Боян Петров. Това е последната статия, която пише, преди да поеме към изкачването на Шиша Пангма.
През 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като non plus ultra (не отвъд). Изкуственото катерене идва на мода: „За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките”. (Дитрих Хасе)
В годината на студентските бунтове със статията си „Убийството на невъзможното“ Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скàлата на категориите на трудност нагоре.

В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени.

Неслучайно премиерата на българското издание на „Убийството на невъзможното“ от Райнхолд Меснер е именно на 7 февруари – рождения ден на Боян, а и Меснер го посвещава на него. Представянето ще се проведе в зала „Марин Дринов“ на БАН (ул. 15 ноември № 1) от 18,30 ч.