Любов и ревност се преплитат в „Кройцерова соната“

Най-цензурираната творба на Лев Толстой в ново издание

„Сексуален и морален перверзник“ – така бъдещият американски президент Теодор Рузвелт нарича Лев Толстой, след като в САЩ е публикувана революционната за времето си „Кройцерова соната“. Най-цензурираното произведение на руския писател, което десетилетия наред не спира да провокира своите читатели, отново излиза на български език от „Апостроф“. Това е първото самостоятелно издание на повестта от 41 години насам.

Определяна като една от най-великите творби на Толстой, „Кройцерова соната“ е написана през 1889 г., но веднага след публикацията си е цензурирана от руските власти. Няколко месеца по-късно и американските пощи отказват разпространението на издания от периодичния печат, в които са поместени откъси от творбата, а скоро тя е напълно забранена.

Кръстена на музикалното произведение за цигулка и пиано на Бетовен, „Кройцерова соната“ на свой ред дава вдъхновение на голям брой творци да използват елементи от нея за екранизации, пиеси, балетни постановки, музика и картини, но също така разгневява редица политически и обществени личности с основната си идея.

Повестта проследява един сложен любовен триъгълник, който завинаги преобръща живота на героите на Толстой. Дворянският предводител Позднишев има бурна връзка със съпругата си, която често довежда двойката до скандали. След раждането на първото им дете обаче всичко се променя. Съпругата му се разхубавява още повече, интересът на мъжете към нея нараства, а Позднишев вкусва горчивината на заслепяващата ревност. Един музикант и едно известно произведение поставят края на търпението и рационалността на главния герой, а фаталната развръзка е неизбежна.

Любовта и ревността са просто средства, които Толстой умело използва, за да обрисува идеалистичната представа за непорочността и нейната градивна сила в човешкия живот – идея, в която самият той вярва безпрекословно до края на живота си.

Лев Николаевич Толстой често е определян като най-великия романист в световната литературна история. Автор е главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си – и на пиеси, есета и религиозни трактати. Сред най-известните му произведения са романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, а „Кройцерова соната“, въпреки противоречивите реакции в обществото, се счита за една от най-важните му повести.

През 80-те години на XIX век възприема религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор.