page contents Книжен Ъгъл: 105 истории за вдъхновение, наслада и поука в „Книгата на Руми“
Предоставено от Blogger.

105 истории за вдъхновение, наслада и поука в „Книгата на Руми“

5.3.19

...В притчите на Руми срещаме толкова широк и впечатляващ спектър от образи, всеки от тях с уникална притегателна сила, че съвременните читатели от най-различна среда и занимания ще успеят да намерят не една, а много истории, с които да удовлетворят необходимостта си от съдържателни духовни уроци, често поръсени със закачлив хумор. (Мариам Мафи)

Все по-рядко ни остава време да се обърнем към вътрешния си свят, да отдадем внимание на духовното, да се свържем истински със себе си. Ето защо за наближаващия 8 март може да (си) направите един наистина ценен подарък: вдъхновяваща книга с красиво оформление, носеща духовна наслада и вековна мъдрост – „Книгата на Руми“ (Хермес, превод Снежана Милева).

В този сборник са събрани 105 притчи от Руми, които представят същността на шестте книги на „Маснави“. Адаптирани от изтъкнатата преводачка от персийски – иранката Мариам Мафи, непреходните послания на тези поучителни истории оживяват в проза, за да пленят ума и сърцето на съвременния читател.

Един от най-великите поети и духовни мислители в историята, Руми обяснява принципите на суфизма посредством на пръв поглед обикновени случки от всекидневието. Историите, сред които „Ангелът на смъртта“, „Суфистът и неговата невярна съпруга“, „Моисей и пастирът“, носят автентичния дух на древния мистицизъм и внушават философски проникновения и трансцендентни ценности.

Руми (Джалал ад-Дин Мухаммад Руми) е персийски поет, теолог, суфистки мистик и духовен наставник, живял през ХIII в. Автор на философски съчинения и изящна лирика, той е най-известен с труда си „Маснави-и-Манави“ – шест книги в стихотворна форма, в които се излагат основите на суфизма.

Мариам Мафи е сред най-уважаваните съвременни преводачи на персийска литература. Дълги години от кариерата си тя посвещава на подробни изследвания на творчеството на Руми, а относно работата си по този сборник споделя:

Нашата основна потребност да се събираме, съчетана със силното желание да споделяме своите преживявания, мисли, мечти и забавления, намира върховен израз в разказването на истории. Те са неизменна част от живота навсякъде по света – всъщност животът е поредица от истории с безброй променящи се обещания и изненади. Всяко преживяване съдържа в себе си предварителни обстоятелства, които осветляват и поясняват смисъла на живота ни. Като всички добри и стойностни истории древните суфистки притчи продължават да имат отношение към днешното ни съществуване, защото са универсални и принадлежат на всяка епоха. Следва откъс.

Един отчаяно влюбен мъж отишъл пред къщата на любимата и с голямо желание почукал на вратата.
- Кой е? – попитала тя.
- Аз съм – заявил той, изпълнен с надежда.
- Върви си, в тази къща няма място за човек като теб! – отвърнала тя с печален глас. – Ти си наивен и не си готов. Казваш „аз съм“ и в същото време заявяваш вечната си любов към мен? Влюбеният, който вижда само себе си, не е никакъв влюбен, а заслужава да се пече на огъня на раздялата!
Тя отказала да отвори и накрая посърналият мъж се оттеглил. Скоро след това той напуснал града и се запътил в неизвестна посока към далечни земи. Изгаряйки от болката на раздялата, след като цяла година пътувал от едно място до друго, той събрал кураж и отново пристъпил към дома на възлюбената. Почукал несигурно, но учтиво.
- Кой чука по това време? – попитала тя нетърпеливо.
- Никой! Човекът от тази страна на вратата също си ти! – казал смирено мъжът.
- Сега, когато престана да виждаш само себе си, най-сетне стана мен! Двама души не биха могли да живеят в тази къща едновременно, но сега може да влезеш.
Тя предпазливо отворила вратата и пуснала любимия си.
- Вече си добре дошъл в тази къща. Между нас няма разлика – ние вече не сме розата и бодилът. Ние сме едно и също.

***

Живял някога един бакалин, който имал красив зелен папагал. Папагалът пеел възхитително и говорел много сладкодумно. Бил идеален не само за компания, но и като пазач на магазина. По всяко време на деня наблюдавал какво се случва и разговарял дружелюбно с клиентите, с което ги забавлявал и така увеличавал продажбите.
Един ден, когато бакалинът оставил магазина на грижите на папагала, а самият той се прибрал да обядва, ненадейно влязла котка, която гонела мишка, и изплашила папагала. Той се разхвърчал в опита си да се спаси, съборил от полицата няколко шишенца с бадемово масло, те се счупили, а папагалът и целият под на магазина били покрити с масло.
Не след дълго бакалинът се върнал и заварил мястото в безпорядък – подът се хлъзгал от маслото, а птицата гузно стояла в един ъгъл. На бакалина му причерняло и ударил папагала по главата с все сила. Горката птица, която и без това се чувствала виновна и унила заради непохватността си, не могла да понесе срама – да не говорим за болката от удара – и в същия миг перата по главата ѝ опадали.
Малко след инцидента с бадемовото масло папагалът напълно спрял да говори и да пее. Бакалинът осъзнал каква грешка било, че го е ударил – не само че се лишил от жизнерадостната му компания, но и навредил на процъфтяващия си бизнес. И понеже нямало кого другиго да вини, не можел да повярва, че сам е застрашил своето средство за препитание.
- Иска ми се да си бях счупил ръката! – завайкал се той. – Как можах да ударя така сладкопойната си птица? Как можах да се държа по този чудовищен начин?
Бакалинът започнал да раздава милостиня на всички бедни дервиши, които минавали край магазина му, с надеждата, че правенето на добри дела ще му донесе прошка и птицата пак ще започне да извисява омайния си глас. След като три дни и нощи се разкайвал и страдал от мълчанието на папагала, на бакалина му провървяло. В магазина влязъл плешив дервиш и птицата веднага се обадила:
- И ти ли разля шишета с бадемово масло?
Шепата клиенти в магазина се развеселили от думите на птицата, която наивно си била помислила, че оплешивелият мъж бил сполетян от същата съдба като нея!
- Скъпи папагале – казал му състрадателно един от клиентите, – никога не смятай едно действие за равно на друго. Не бива никога да се сравняваш с другите, дори да изглеждат като теб на външен вид – всъщност нищо не е такова, каквото изглежда!

***

Бурята била извадила яйцата от закътаното убежище под дърветата на брега, където майката патица ги била оставила на сянка. Докато се носели безцелно по разпенените вълни, едно от яйцата попаднало във водовъртеж и се отделило от другите. Под натиска на завихрилата се вода черупката се счупила и отвътре показало глава мъничко пате, опитвайки се да поеме глътка от новия въздух. Безжалостните вълни обаче хвърлили яйцето на враждебния бряг, отделяйки го завинаги от останалите яйца.
С големи усилия патенцето излязло от черупката и някак успяло да избяга от бушуващото море на твърдата земя. Неспособно да се грижи за себе си, то се почувствало изоставено и изплашено. По една щастлива случайност кокошка, която току-що била измътила яйцата си наблизо, видяла безпомощното създание да се клатушка едва-едва по широкия бряг. Тя отишла при него и с обич го приютила под крилото си, завеждайки го при пиленцата си.
Новородените пораснали заедно и доста бързо се научили да се хранят без помощта на майка си. Патенцето изпитвало постоянно влечение към водата, но се бояло да влезе, понеже не виждало никой от братята му да има такова желание. Разкъсвало се отвътре, без да може да разбере защо се чувства така. В някои дни искало да се разхожда само по сушата, но в други единственото му желание било да се намокри.
Въпреки че не разбирало напълно природата си, то не можело да се отрече от нея – също както ние, хората, принадлежим на света на духа и винаги копнеем да се върнем в него, но хванати в капана на материалния свят, не успяваме напълно да се откъснем.