Неолиберали или социалдемократи?

Петко Тодоров

Даже Колин Крауч няма ясен отговор

„Макар че със своето поведение банките причиниха кризата от 2008 г., те излязоха от нея по-силни отпреди. Смятаха ги за толкова важни за икономиката в началото на XXI век, че се налагаше да бъдат защитени от последиците на собственото им безразсъдство. Много други сектори, засегнати от ефектите на тази криза, не бяха защитени”, припомня Колин Крауч в „Неолиберализмът и социалната демокрация – борбата продължава” (КК „Труд”, превод Димитър Димитров).

Но кризата от 2008 г. беше криза на неолиберализма, а той остана непокътнат. Обяснението: „Силите, които печелят най-много от неолиберализма – глобалните корпорации, особено тези във финансовия сектор, - съхраняват по неоспорим начин повече или по-малко своята значимост”.

Нашумелият британски социолог проследява и обяснява противостоянието между двете основни политически доктрини. Четивото е превъзходно въведение в науката „политика”. Основната разделителна линия между двете доктрини е неравенството, основният спор: пазар или държава. И формулата е: „Там, където нивото на неравенството е ниско, способността на богатството да се трансформира в политическа власт намалява в същата степен и вероятността политическите резултати да задълбочат тези неравенства и т.н. е по-малка”.

А занапред: „Смяната на поколенията и икономическото преструктуриране като че ли ще облагодетелстват израстването на различни видове либерализъм, сближавайки неолиберали и социалдемократи, докато всяко ново ужасяващо събитие в Близкия изток ще укрепва ксенофобския национализъм”.

Каква ти „борба” – да се върнем на заглавието му. Май не сме особено мръднали от края на XIX век, когато буржоазната собственост и правото за наемане на труд се превръщат в източници на господство и власт. И изненада ли е развоят на кризата от 2008 г.?

Обобщението на Крауч подозрително напомня на Франсис Фукуяма, който през 1992 г. обяви края на историята, а историята оттогава се скъсва да го опровергава. Но ако историята и интелектът се разминават, формулата е: Всичко е възможно.