page contents Книжен Ъгъл: 25 срещи с „Вещици и магьосници“ на Инид Блайтън
Предоставено от Blogger.

25 срещи с „Вещици и магьосници“ на Инид Блайтън

9.4.19

Най-добрите истории на голямата детска писателка излизат за първи път на български език

След като ни разказа своите 30 празнични „Зимни приказки“ в края на 2018 г., тази пролет Инид Блайтън се завръща на български с нови 25 истории, посветени на вещиците и магьосниците. Чрез сборника „Вещици и магьосници“ (Сиела, превод Явор Недев) Инид Блайтън ни нашепва, че не е нужно да владеем вълшебни заклинания, за да знаем, че стават чудеса. Остава само да повярваме в магията!

Затова седнете удобно и се пригответе за среща с причудливи майстори на вълшебствата, които едновременно ще ви разсмеят и очароват, докато ви разказват своите забавни и поучителни истории. Сред тях са могъщият и самонадеян магьосник Премъдър, който прави парти за всички вълшебни твари в царството с едничката цел да се провъзгласи за техен владетел, и добродушният елф Типи, който ще му попречи, като го надхитри в игра на гатанки. А също и най-обичаната от всички мама Припкава, която живее в село Веселово, където е и сърдитият магьосник Веждосвъс, който научава колко е важно да бъдеш усмихнат. Ще срещнете още алчния гоблин Мърльо, който има мъничка котешка фея в дома си, и заклинателя Зорък, а за финал ще отидете на разходка в Омагьосаната гора…

Казват, че вещиците са зли същества, скрити под маската на мили старици. А пък магьосниците могат да сторят всяко вълшебство под небето. Но дали това е така ще разберем от Инид Блайтън и нейните „Вещици и магьосници“!

Днес Инид Блайтън (1897–1968) е издавана в над 90 държави, като в световен мащаб от книгите ѝ са продадени над 500 милиона екземпляра. Според статистиката на „Nielsen“ във Великобритания всяка минута се продава една нейна книга, а според класацията на ЮНЕСКО Блайтън е най-превежданата авторка на книги за деца в целия свят. Следва откъс.

Магьосникът Премъдър

Премъдър беше могъщ магьосник. Знае¬ше почти всичко и беше посетил всяка страна под Слънцето и Луната. Беше срещал вещици и феи, заклинатели и магьосници и никога не бе намирал някой по-мъдър от него.
И стана горделив и самохвален. Построи си чуден замък точно по средата на Кралството на феите и в него правеше заклинанията и магиите си. Над най-високата кула бяха винаги надвиснали облаци от вълшебствата му, а през нощите малките елфи, които се страхуваха от него, бързо притичваха покрай замъка му.
Не много далеч от неговия замък бе този на краля и кралицата. Те недоволстваха, че някакъв магьосник се беше нанесъл до тях, но не можеха да направят нищо, за да го спрат.

Един ден Премъдър реши да организира чудно парти, на което да покани всички вещици, заклинатели и магьосници на света. Нямаше право да прави това, защото им беше забранено да влизат в кралството, освен ако кралицата Титания не дадеше изричното си съгласие. Но него хич не го интересуваше!
Поканите бяха разпратени. Това бе една от тях:

ВЕЛИКИЯТ МАГЬОСНИК ПРЕМЪДЪР
КАНИ
ЗЕЛЕНООКАТА ВЕЩИЦА
НА
ПАРТИ В ЗАМЪКА СИ.
(СПОРТНИ ИГРИ)

– Какви точно спортни игри има предвид? – чудеха се всички. – Никой от вещиците или пък магьосниците не може да бяга или да скача много добре. Не може да е това.
Не беше. Спортните игри, които Премъдър искаше да организира, бяха съвсем различни. Щяха да бъдат състезания по магически умения. Искаше да покаже на всички колко е умен и да спечели всички награди.
Кралят и кралицата бяха притеснени за пар¬тито. Тревожеха се от сборището на всички тези магьосници и вещици в Кралството на феите. Защото, както е известно, не много от тях са добри. Така че двамата подпряха главите си една на друга и се опитаха да измислят план.
След като мислиха известно време, прецениха, че не могат да спрат партито. Но сметнаха, че могат да пратят някого да наглежда какво се случва и после да им разкаже.
– Ще пратим елфа Типи – решиха те. – Той обича да се гизди и е умен, ще забележи всичко.
Пратиха да извикат елфа Типи и му казаха какво да направи. Той се зарадва и весело плесна с ръце.
– О, каква забава, каква забава! – извика той. – Ще накарам стария Премъдър да си помисли, че съм най-добрият магьосник на света!
– Но Типи, скъпи – каза кралицата, – знаеш, че задачата, която ти възлагаме, е опасна. Ако бъдеш разкрит, може да бъдеш превърнат в дух и никога повече да не те видим!
– Ще поема този риск – каза Типи, но спря да пляска с ръце и се замисли.
Големият ден дойде и всички гости на магьосника Премъдър пристигнаха. О, ако можехте да ги видите! Повечето вещици долетяха на метли, които бяха украсили с цветни ленти в чест на партито.
Заклинателите дойдоха по всякакви начини. Някои на гърба на орли, а други върху розови облаци. Някои със златни карети, дърпани от гоблини, а някои пристигнаха носени от самия вятър. Един от тях прелетя, невидим за всички, и се яви изневиделица до Премъдър, точно когато той приемаше гостите си горе на стълбището. Това много разстрои магьосника и той ядно се взря в заклинателя.