page contents Книжен ъгъл: Коя е „Белязаната жена“ на Юси Адлер-Улсен?
Предоставено от Blogger.

Коя е „Белязаната жена“ на Юси Адлер-Улсен?

5.5.19

Седми случай на Специален отдел „Q“

Римор Киршмайер е мъртва. Удар с тъп предмет. Тялото ѝ е намерено в Кралската градина в Копенхаген, само че това не е случай, до който комисар Карл Мьорк и екипът му имат достъп – задачата на Карл, Асад, Росе и Гордън, или накратко Специален отдел „Q“, е отваряне на студени досиета - в  „Белязаната жена“ (Емас, превод Ева Кънева).

Обстоятелствата около деянието имат поразителна прилика с друг неразрешен случай отпреди повече от десетилетие, но връзката между двете жертви обърква полицията. Междувременно в града някой е вдигнал мерника на група млади жени. Нападенията изглеждат случайни и все пак дали тези брутални прояви на насилие не са свързани?

Бившият началник на отдел „Убийства“ в Копенхаген Маркус Якобсен е изпаднал в емоционална дупка. Загубил съпругата си, вече пенсионер, неочаквано той се натъква на случай, който мигом разбужда позадрямалия му детективски нюх: зверски убита наскоро възрастна жена. Почеркът много напомня случай от преди дванайсет години, останал неразкрит. Тогава жертвата е млада учителка.

Съвпаденията са прекалено много, за да бъдат обяснени с чиста случайност. И Маркус търси съдействие от дългогодишния си подчинен и приятел Карл Мьорк. От своя страна Харди, парализираният приятел на Карл, също е забелязал сходствата и го натиска да разчопли двете убийства. Точно сега обаче, когато Карл най-много се нуждае от детективския усет и бързата мисъл на Росе, тя изпада в тежка психична криза. Карл, Асад и Гордън решават да разплетат загадката около мистериозната кончина на баща ѝ, надявайки се така да подпомогнат възстановяването ѝ. Зад фаталната злополука, представяна като трагичен инцидент, обаче прозира умишлена човешка намеса...

А междувременно емоционално изчерпана социална служителка, изгубила вяра в системата, тръгва на отмъстителен поход срещу социалните паразити, които се възползват от редица придобивки, без да са допринесли с нищо за благото на обществото. Дошло ѝ е до гуша да се разправя с неблагодарни глезли, които просто си търсят причина да не работят. Заслепена от омраза и жажда за възмездие, тя съставя черен списък и започва една по една да елиминира набелязаните жертви...

Юси Адлер-Улсен решава изцяло да се отдаде на писането чак на 47 години – преди това е минал през множество сфери, натрупал е огромен опит и идеи. Роден в семейството на виден сексолог и психиатър, Юси дълго търси своето поприще. Следва осем години – медицина, социология, политология, киноизкуство. Свири на китара в няколко датски рок групи, композира песни, работи като редактор и стига до директор на издателство, след което основава свое издателство, работи като мениджър в различни компании, занимава се с енергийна ефективност и недвижими имоти. И така до 1995 г., когато сяда да напише първия си криминален роман. Което прави и до днес.

Юси Адлер-Улсен се е утвърдил като най-успешният датски криминален автор, а звездата му изгрява с поредицата за Отдел „Q”, начело с комисар Карл Мьорк, чийто безотказен полицейски нюх понякога успява да разсее тоталното му нежелание да работи. Мьорк – означава „мрак” – е немотивиран, разочарован от живота и просто иска да дреме в кабинета си и да реди пасианси. Първата книга от поредицата го заварва след престрелка, в която един негов колега губи живота си, а друг е парализиран. Вината на оцелелия го смазва. В разследванията му помагат неговите асистенти Асад, Росе и Гордън, които все пак успяват да извлекат на повърхността и добрите му качества.

Първата част от серията – „Жената в капан” – получи наградата „Бари” за най-добър криминален роман на 2012 година, издаден в САЩ и Канада. Преди да стане хит там, обаче, Адлер-Улсен вече бе звезда в Европа. Само в Германия романите му достигаха двумилионни тиражи и се задържаха по 60 седмици на върховете на класациите. Откакто Отдел „Q” е стъпил в САЩ, всеки том става бестселър на „Ню Йорк Таймс”, а продажбите му вече минават 20 милиона екземпляра в повече от 40 държави. Сред множеството му престижни награди е и „Стъклен ключ”, връчван на автори като Стиг Ларшон и Ю Несбьо.