Когато липсват нравствени основания за живеене

Петко Тодоров 

В дебютния роман на Лизе Спит

Мъжът се обесил. В стаята няма никакъв предмет, абсолютно гола. Под увесения труп единствено локва вода. Загадката е как го е направил. Верният отговор: покачил се на голям леден блок. Никой не стига до отговора в „Топи се” на Лизе Спит (изд. „Жанет 45”, превод от нидерландски Мария Енчева).

Загадката я измисля 14 годишната героиня по заръка на двамата й връстници, приятели от детинство във фламандско селце. Чрез нея те изнудват всички познати момичета по списък за да удовлетворят 14-годишните си сексуални щения. В последна сметка ще го отнесе съчинителката на загадката. Измислената от нея сцена преследва читателя до последната страница.

Спит се родила във фламандско селце, това е дебютният й роман. Нищо особено в композицията. Героинята живее в Брюксел, изневиделица получава картичка от свой детински приятел от родното си село, кани я на на нещо като помен и рекламна демонстрация. И тя пристига, за да си припомни детството, израстването и да си отмъсти...

Кошмарно семейство, пиещи родители, психично болна сестра. Спит разказва пределно натуралистично – в случките и отношенията. С безкомпромисност, която прави разказа убедителен, а романа мрачен до немай-къде. Нравствените основания за живеене са нещо неуловимо, несигурно, не подлежат на преразпределяне.

Спит не идеологизира и не морализаторства. Това най-вече прибавя в романа й зрялост. Литературата идва с истини, които не търпят доказване. Пищните абстракции и великите намерения са само витрина. Сам по себе си човек не е за показване.

И точно тази му особеност става на литература в ръцете на писателя като лекар, по обяснението на Спит: „Мозъкът и храносмилателната ситема си приличат по това, че преработват всичко. Или почти всичко – понякога, в неочакван момент, докато се взират за друго, лекари специалисти изваждат на повърхността необичайни предмети и травми. Парче тел, стара любов, топче за пинг-понг, предателство – все неща, които се носят из телата ни с години”.