page contents Книжен ъгъл: Антон Георгиев: „Морски записи“ е огледало, в което може да откриеш един красив свят, заключен във всеки от нас.
Предоставено от Blogger.

Антон Георгиев: „Морски записи“ е огледало, в което може да откриеш един красив свят, заключен във всеки от нас.

30.7.19

„Морски записи“ са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите ми. Те разказват за пясък и сол, рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване. „Морски записи“ са леки и неангажиращи, но често вълнуващи и променливи. И ако им се доверите, поне за кратко „Морски записи“ ще ви дадат едно познато чувство. Подобно на онова, което човек изпитва, когато гледа към хоризонта над морето след залез и усеща лекота и в същото време някаква странна мъдрост, без да има каквато и да е реална причина за това. От автора

Историята на „Морски записи“ започва през лятото на 2018 г. във Фейсбук, където Антон Георгиев споделя кратки разкази, мисли и стихове с дъх на лято и море. Една година по-късно страницата има почти 4000 последователи във Фейсбук и Инстаграм и идва ред уловените от Антон частици, мисли, образи, места и ситуации да бъдат претворени в книга.
„Морски записи“ е за всички, които мечтаят да се пренесат на плажа, докато чакат летните отпуски, или искат да задържат лятото още малко, след като залязат и последните лъчи на августовското слънце. Това е книга за тези, които чувстват, че лятото е много повече от сезон и морето – много повече от място за ваканцията.

Антон Георгиев е роден на 6 февруари 1985 г. в София. Завършва Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“. Учи културология в Софийския университет. От 10 години се занимава с реклама. Пише сценарии, послания и измисля концепции. Различни негови проекти получават награди на фестивали за креативност. В момента Антон е творчески лидер в рекламна агенция. „Морски записи“ са неговият дебют като автор. Те обединяват разкази, поезия и мисли, вдъхновени от живота му между морето и града. С красив, изчистен и интригуващ стил, Антон има какво да ни каже.

Представете ни Антон Георгиев в едно изречение.
Все още се опитвам да живея така, че да мога да побера своето описание в едно изречение. Засега не успявам.

Страницата „Морски записи“ във Фейсбук е създадена през лятото на 2018 г. Как се роди идеята за страницата и след това – за книгата?
През 2013-а прекарах по-голямата част от годината край морето. Живях там, не бях просто турист и успях да видя неща, различни от плажа, баровете и ресторантите. Морето крие един свят, който е много повече от това. Сблъсках се с хора, истории, места, усещания... Дълго време ги държах в себе си, преди да намеря форма, с която да ги разкажа. В един момент се появи името – „Морски записи“. Така тръгна всичко. Усетих, че тези две думи носят специална сила. Направих страница и писането ми летеше, а хората го харесаха. Освен разкази, започнах да пиша мисли и поезия. Натрупаха се много неща, които станаха красиви, значими и предизвикващи емоция. Реших, че заслужават да живеят и в книга. Защото книгата тежи. Издателство „Хермес“ повярва в мен и сега давам това интервю, а книгата идва.


Къде ви намира писателското вдъхновение най-често – на плажа, в планината, на работа...?
Вдъхновението е странно и непостоянно нещо. Не се подчинява на места и време. Събира каквото му е нужно от всяка ситуация, пази детайли, които изкристализират в най-различни моменти. Често пиша през нощта. Когато е тихо и спокойно.

В „Морски записи“ читателят ще открие разкази, стихове, кратки мисли. Кой от тези подходи за изразяване ви е най-любим и защо?
Невъзможно е да избера. Поезията е музика. Тя звъни, лети, скача и танцува. Разказите създават светове, потапят в истории, карат те да попътуваш с тях и да се вгледаш малко повече в това, което имат да ти покажат.
Кратките мисли са синтез – улавят чувство, идея, усещане и го предават по ударен начин.

Има ли ваша творба, която носи по-специално значение за вас?
Всичко е лично. Всеки текст носи специално значение за мен, защото е свързан, вдъхновен и създаден на базата на чувства, които са минали през мен.

Кои писатели и книги харесвате и защо?
Живея с думите на много писатели. Обожавам поезията на Рилке, Христо Фотев, Николай Лилиев. Те са ми мерна единица за искреност, чистота, красота. Никога не ми омръзва да чета Джером Джером. Чета Ремарк, Хемингуей, Чехов, Йовков, Маркес... И много, много други. Чета 4–5 книги паралелно. Обичам и съм повлиян от теориите на Юнг, чета и него. Често се връщам и към различни любими философи – древногръцки, източни, Ницше... Мога да продължа да изброявам автори и книги. Мечтая за време, мечтая да мога да прочета още толкова много неща.

Споделете един любим морски спомен, свързан с книга или четене.
Обичам късния септември по морето. Хората са малко, водата е топла, слънцето пече по-кротко. Тихо е и е най-хубавото време за четене на плажа. Точно в няколко такива дни успях да прочета една изключителна книга за едно велико приключение, променило начина, по който мислим – „Магелан“ на Стефан Цвайг.

Вашите текстове ни пренасят в един по-спокоен свят, в който времето е спряло, човек може да усети пясъка, вятъра, слънцето и да се почувства истински щастлив. Това ли искахте да предадете на читателите? И имате ли някакво послание, което да отправите към тях?
Морето е огледало. Това са и „Морски записи“. Огледало, в което може да откриеш един красив свят, който е заключен във всеки един от нас.

Потопете се в „Морски записи“

Събирай всяка капка дъжд и един ден ще имаш море.

***
...когато лятото свърши и с него изсъхне и последната капка морска вода, върху кожата ти ще остане само солта.

***
От другата страна сенките се чупеха, цветовете се разтваряха, а горе беше долу. Морето ми намигаше през локвите.

***
Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето.

***
Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева.

***
Ела в средата на морето, откъдето не се вижда никой бряг. А облаците скриват всяка звезда. И ще видиш всички посоки.

***
Единствено бурните води ще ти покажат коя лодка е истински добра. А ако не е... Ще потънеш с нея.

***
Захар и сол. Морето имаше много от едното. Тя – от другото. И срещата им винаги щипеше.