„Перфектната двойка“ от Елин Хилдебранд – или защо няма невинни в рая

Летен романс, който прераства в криминална интрига

Кралицата на летните романи – американката Елин Хилдебранд – ни повежда на интригуващо пътешествие до туристическия остров Нантъкет, където срещаме Селест и Бенджи, по-известни като перфектната двойка.

Привидно Селест и Бенджи изглеждат родени един за друг. Бенджи е наследник на безмерно богатата местна фамилия Уинбъри и макар ослепителната Селест да има скромен произход, щастието им изглежда безоблачно и двамата са готови да направят следващата стъпка. За Бенджи сватба на Нантъкет е най-естественото продължение на връзката им – в този рай на Земята през летния сезон се случват най-пищните и разточителни церемонии. И докато всички близки и роднини, дошли от цял свят, са притаили дъх в очакване на бляскавото събитие, броени часове преди грандиозната сватба мъртвото тяло на главната шаферка Мерит Монако е открито да се носи върху вълните.

В луксозното крайбрежно имение „Съмърланд“, където по план трябва да се проведе сватбата, настава същински хаос. Неочакваното стечение на обстоятелствата повдига завесата, зад която изведнъж блясва скритата истина – наглед съвършената сватба е само параван за истинско змийско гнездо от лъжи, интриги и изневери. Смъртта на Мерит Монако предизвиква спешно разследване, а началникът на полицията и помощниците му започват да разпитват всички присъстващи. Всеки крие своите мрачни тайни – особено перфектната двойка…

„Перфектната двойка“  (Сиела, превод Надя Баева)е идеалната книга за лятното безвремие – любов и криминална интрига в смайващо четивна и лека комбинация, която върви прекрасно с освежаващи коктейли на плажа.

Американката Елин Хилдебранд (1950) е родом от Колиджвил, Пенсилвания. Завършва университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. След дипломирането си работи като учителка в Ню Йорк. През 1993 г. се мести в Нантъкет, където живее и до днес. Първият ѝ роман „The Beach Club“ излиза през 2000 г. „Перфектната двойка“ е двадесет и първата ѝ книга.

След като са вече в рейндж роувъра и се движат по Полпис Роуд, Таг се тревожи, че Мерит ще постави ръка на коляното му. После се тревожи, че няма да го направи. Получава ерекция само от мириса на парфюма ѝ и като я слуша как рови из чантичката си в тъмното. Той не може да влезе вътре в това си състояние, трябва да се разтовари с приказки. Поема дълбоко дъх. Притеснява се, че може да има някой негов познат на вечерята. Как ще му обясни коя е Мерит? „Най-добрата приятелка на бъдещата ми снаха.“ Звучи тъпо. И е тъпо. Какво ще си кажат хората? Ще си помислят, че... ами, ще си помислят очевидното.

Но после Таг си припомня една от любимите си фрази – „Каквото усещаш, това е реалността“.

Ситуацията може да бъде тълкувана по повече от един начин. Таг ще си внуши, че това е излизане за невинно забавление, и то ще стане такова. Поотпуска се малко.

– За пръв път ли си в Нантъкет? – пита я.

– Не – отвръща тя. – Идвала съм с приятели през годините, докато бях в колежа, и после като възрастна, така да се каже.

– Кой беше колежът ти?

– „Тринити“. В лъскавия Хартфорд.

Той има приятели, чиито деца са учили в „Тринити“, но не смее да пита Мерит дали познава някого от тях; вече и бездруго е притеснен от това колко млада е тя. Или колко стар е той.

– Имаш ли братя и сестри? – пита Таг.

– Брат. Женен, с деца и ипотека.

– Къде си отраснала?

– На Лонг Айлънд – отвръща тя. – Комак.

Таг кимва. С Гриър успешно са избягвали Лонг Айлънд, макар негов клиент да има къща в Ойстър Бей и той да го посещава от време на време, а веднъж, когато момчетата бяха още малки, прекараха един дъждовен уикенд в Монтаук. За Комак никога не е чувал.

– Винаги съм си мечтал за дъщеря – казва той. – Но Гриър не искаше. Предоволна е с момчетата.

– Гриър е прелестна – отбелязва Мерит.

– Да, нали? Но така или иначе си имаме снаха, Аби. А скоро и Селест.

– Селест е съкровище – казва Мерит. – Срещнах я в труден момент от живота си. Тя ме спаси.

Това признание като че подканва към въпрос, но вече е късно. Пристигнали са. Къщата се оказва величествена – цялата свети отвътре и е с изглед към крайбрежието, но от по-драматичен ъгъл в сравнение с къщата на Таг. На алеята има две непознати коли.

Таг паркира и се усмихва на Мерит. Ще е невинно и забавно.

– Да влизаме ли? – подканва.

Вечерта тръгва с лекота. Има десетима клиенти плюс французина от престижните лозя „Дюжак“, плюс един от помощник-готвачите от „Наутилус“, плюс двама кухненски работници и двама сервитьори. Таг не познава жива душа. Другите осем вечерящи са една компания. Казват на Таг, че са за пръв път в Нантъкет. Живеят в Тексас.

– Къде в Тексас? – пита Мерит.

Таг се е напрегнал да чуе, че са от Остин, а после, че са първи приятели или бизнес партньори на родителите на Аби, семейство Фрийман.

– Сан Антонио – отговарят те. – Спомнете си Аламо.

Бързо става ясно, че Мерит не знае нищо за вино, нито дори и най-основните неща. Няма представа, че сортовете каберне совиньон са от Бордо, а пино ноар и шардоне са от Бургундия. Не знае какво е тероар. Никога не е чувала за пино фран, нито за долината на Лоара. Как може да е инфлуенсър на култура, когато не владее основната терминология на виното? Какво пие, като излиза?

– Коктейли – отвръща тя. – Джин, бърбън, водка, текила. „Маргарита“ с прясно изстискан сок ми е любимото. – Вероятно забелязва гримасата му, защото добавя: – Имаше едно заведение в центъра, „Пърл енд Аш“, където приготвяха много любим мой коктейл „Тийнейджърът Исус“. А и името е върхът.

Таг не може да си представи да пие нещо, наречено „Тийнейджърът Исус“.

– Ами като ядеш стриди или хайвер? Няма как да не пиеш шампанско.

– Просеко – отговаря тя. – Но само ако някой ми го натрапи. От него получавам главоболие.