page contents Книжен Ъгъл: Възможна ли е войната между великите сили
Предоставено от Blogger.

Възможна ли е войната между великите сили

11.8.19

Петко Тодоров

Май, да – според прочита на Барбара Тъкман

Велика илюзия е, че от война се печели. При финансовата и икономическа взаимозависимост на нациите победителят ще пострада колкото и победеният, войната ще разруши международните търговия и кредит. И т.н. – в книгата „Великата илюзия” на Норман Ейнджъл.

Тя излиза през 1910 г., преведена е веднага на 11 езика, според едни, според други на 25, продадена в 2 млн тираж, в британските университети се пръкнали над 40 кръжока за изучаването й. Припомня Барбара Тъкман в „Оръдия през август” (Изток-Запад, превод Димитър Стефанов).

Шокиращото е, че това са аргументите на сегашните глобални анализатори, че войната между великите сили е невъзможна и те ще тормозят невелики сили. Някой вярва ли, че великите са поумнели?

Книгата на американката Тъкман излиза през 1962 г., веднага я харесват и критици, и публика, награждават я с „Пулицър”. Възпроизвежда събитията през август 1914 г. в Европа – началото на Първата световна война. Особеното е в думите на авторката: „На първо място аз съм писателка, чиято тема е историята и изкуството на писането ме интересува точно толкова, колкото и изкуството на историята”.

Уплътнила текста с факти и събития до невъзможност, но и пипнала изтънко детайлите, които правят  обемни основните играчи. На две съседни страници се сипят сълзите на началника на германския генерален щаб Фон Молтке и на техния посланик в Петербург. И сцени като в Париж при обявяване на мобилизацията: „Оркестрите в ресторантите свирели френския, руския и английския химн. Някой казал: „Като си помисли човек, че всички тия химни се свирят от унгарци”...

Тъкман спестява балканския август’1914, стигат ни редовете за Фердинанд от погребението на Едуард VII: „С копринен тюрбан на главата, който дразнел останалите суверени, наричайки се „цар”, и държал в един сандък пълен комплект одежди и аксесоари на византийски император, с които се бил сдобил от един шивач на театрални костюми в очакване на деня, когато щял отново да обедини византийските владения под своя скиптър”.