Втората световна война в енциклопедично издание

На 1 септември 2019 г. се навършват 80 години от избухването на Втората световна война.

Най-големият военен сблъсък в историята на човечеството е описан и богато илюстриран в енциклопедичното издание с автори Оуен Буут и Джон Уолтън „Илюстрована история на Втората световна война” (Сиела, превод Пламен Кирилов).

За тези повече от 6 години между 1 септември 1939 и 2 септември 1945 г., в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни на територията на 5 континента се променят безвъзвратно, а броят на жертвите достига почти 50 млн. души.

Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Нещо повече – тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

Как започва всичко? Какви са причините за избухването на войната? През какви етапи преминава най-кървавият военен конфликт, който познаваме?

Всичко това е проследено хронологично и подплатено с над 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на най-смъртоносната война. На страниците на обективната хроника на Оуен Буут и Джон Уолтън се запознаваме отблизо с всички етапи от събитието, формирало облика на света такъв, какъвто го познаваме днес. Едновременно с това книгата напомня и защо трябва да ценим времето, в което живеем, и да се радваме, че навярно най-кървавите дни в историята на човечеството са зад гърба ни. Следва откъс.

Мащабната японска инвазия във Филипините започва на 22 декември 1941 г. Поради колебливите действия на командващия американските сили генерал Дъглас Макартър половината от американската авиация предварително е унищожена, и то още в базите си – сценарий, вече познат от Пърл Харбър. Липсата на въздушна поддръжка обезсмисля и присъствието на намиращите се в района американски кораби. Улеснени от тези обстоятелства, японците бързо дебаркират и поемат към Манила, столицата на Филипините.

Макартър отхвърля предложението да защитава града и умело се оттегля, заемайки силни отбранителни позиции на полуостров Батаан и островната крепост на Корехидор. Там 15-те хиляди американци и 60-те хиляди филипинци под негово командване прекарват няколко месеца в тежки битки и мъчителни лишения. Липсата на храна ще предреши изхода от сраженията.

„Яките копелета от Батаан“, каквото прозвище си спечелват американците, бавно, но сигурно поддават, измъчвани от тропически болести, глад и липса на медицинско обслужване. Вашингтон им обръща гръб, следвайки приоритетите си: Европа и Хитлер. Тихоокеанският театър на бойните действия придобива второстепенно значение въпреки близостта с дома.

В крайна сметка нещата излизат извън контрол и на 11 март 1942 г. Макартър получава заповед да напусне Филипините и прегрупира силите си в Австралия. Преди да тръгне, той произнася думите: „Пак ще се върна тук!“. На острова остава малка американска част, командвана от генерал-майор Джонатан Уейнрайт, която до 9 април брани Батаан. Разбира се, ходът на събитията е предрешен и гладът болестите и постоянните въздушни нападения над крепостта си казват думата. На 6 май на острова дебаркират японски сили и слагат край на съпротивата. Стотици американци попадат в плен, където измират от болести, изтощение и безцеремонното отношение на победителите. Японците, действащи според принципите на самурайския кодекс Бушидо, не виждат особен смисъл в това да обгрижват пленници – олицетворение на човешкото падение. Доста от американците умират още по пътя към затворническите лагери – „Поход на смъртта“, както го наричат по-късно.

Още преди края на военните действия във Филипините японците се разгръщат и на юг и постепенно завземат нефтените полета на Холандска Източна Индия. Японските сили, пристигнали там между декември 1941 и януари 1942 г., гарантират, че ценният ресурс вече ще тече към Япония. Остатъкът от тихоокеанските съюзнически войски, намиращи се в региона, оказва известна съпротива, но тя, естествено, е безсмислена. Сборна армия от американски, британски, холандски и австралийски военноморски части се опитва да се противопостави на японците в Яванско море и се проваля. Командващият формацията, холандският контраадмирал Карел Дорман, загива, като потъва с кораба си. Съпротивата в Холандска Източна Индия приключва на 8 март, осъждайки 100 хиляди съюзнически войници на неописуеми страдания в японските пленнически лагери.