page contents Книжен Ъгъл: Капиталистическият реализъм на Том Улф
Предоставено от Blogger.

Капиталистическият реализъм на Том Улф

1.9.19

Петко Тодоров

В дебютния му роман от 1987 г. Кладата на суетата”

Той прибира любовницата си от летището, вечерта е с кошмарен трафик, лош късмет отвежда колата им в Бронкс. Спира заради някакво препятствие, двама черни младежи се приближават, замахва им в уплах, дамата се мести зад волана, крещи му да се връща, прави паническа маневра и отпрашват. Но той се съмнява, че са ударили единия, предлага да се обадят в полицията, тя го разубеждава. Удареният, черен парий, се оказва в кома, полицията разследва, стига до нашия. Какво толкова?

Да, ако кметските избори не чукаха на вратата и черният вот не беше решаващ. Защото нашият е бял брокер на ценни книжа, парите го затрупват на Уолстрийт, обитава апартамент за $ 3,2 млн с жена си и детето. Блъснал черния и избягал. И как скандалът ще стане? Чрез медиите, те за какво са! В „Кладата на суетата” на Том Улф (Лист, превод Зорница Христова).

Дебютен роман (1987) на автора, нарочен за баща на „новата журналистика”, литературна сензация. Превъзходен капиталистически реализъм. Не заради 700-те страници, а заради перото на Улф. Преводачката Зорница Христова извежда напред сарказма му в следговора. Той е тотален, не подминава никого и нищо. Но с перо, което е в състояние да разхожда читателя из  хайлайфски купон – коктейл от досада и скука върху 15-20 страници, а читателят е обсебен...

Вървят два литературни пласта: социалният и развлекателният – с вълнуващите обрати на полицейско-съдебната сага. Гришам е, според втория - само бледа сянка на Улф, но сравнението не е коректно – това са отделни пазарни ниши.

Ако беше преведен веднага, романът щеше да се чете както се гледаха американските филми. Сега капиталистическият реализъм го живеем. Българската демокрация е само прилежна ученичка на великите си учителки. Тя усвои печеленето на избори на гърба на шумни медийни процеси, прилични пари от програми за малцинствата, превърна съдебната система в „банка за услуги”, по определението на Улфов адвокат. Не я е усетил само който не се е изправял в съда срещу интереса на едни големи пари. И т.н.