Три срещи с Роберт Зееталер

Петко Тодоров

В съкровената традиция на европейската литература

   

„Как мирише смъртта, Бернар? – Смъртта мирише на сол. Донесла си цветя ли?” – диалог по изключение между покойник и жив в „Полето” на Роберт Зееталер (Атлантис КЛ, превод Любомир Илиев).

„Полето” наричат старото гробище на градче. Мъж го посещава редовно и се заслушва в мъртвите. Те изповядват свои истории монологично. Някои само сцена от битието си.  Историите се засичат, става роман.

Австрийският писател (1966) е с улегнало перо, с изфинен усет за ритъм и детайли: „Там на перваза са седнали три ангелчета. Първото държи в джоба си съня. Второто – щастието. А третото следи останалите две”. Брадатият въпрос за смисъла на живота в удивително кратки и белетристично завършени форми.

Получихме в превод три заглавия на Зееталер почти изведнъж.  „Цял един живот“ (Аквариус, превод Даря Хараланова)  и „Продавачът на вестници и цигари” (Колибри, превод Жанина Драгостинова). Тук майката праща 17-годишния син във Виена да чиракува при продавач на вестници и цигари, 1937 г.

Магазинчето се посещава от Зигмунд Фройд. Младежът се допитва как да пребори чоглавото всекидневие, Фройд го съветва да намери момиче, нашият намира, нещо не се получава, сближава се разговорно с професора по психоанализа. Който обаче е евреин, тече нацификацията и следват известните от историята събития.

Бива го Зееталер в извеждане на историческото време през участта на отделния човечец. И във внушението, особено важно за нас българите, че антифашизмът е в най-съкровените пазви на хуманизма.