Едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература

„Жанет 45“ представя „Случки в близката нереалност“ и „Белязани сърца“ – двата романа на Макс Блехер, публикувани приживе. 19 ноември 2019 (вторник), 19:00, клуб „Книгата“, с участието на Теодор Ушев

Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден, казва Теодор Ушев, илюстраторът на „Случки в близката нереалност“ (Жанет 45, превод Лора Ненковска).

Макс Блехер е роден на 8 септември 1909 г. в Ботошан. Семейството му се установява в град Роман, където той прекарва детските и юношеските си години. През 1928 година заминава за Париж, за да следва медицина, но е диагностициран с туберкулоза на гръбначния стълб (болест на Пот). Той прекъсва следването си и през следващите няколко години се лекува в санаториуми във Франция, Швейцария и Румъния. Лечението му е неуспешно и той умира на 31 май 1938 година.

Макс Блехер има многостранни интереси в областта на философията, изкуството и литературата. Дебютира в румънския печат през 1930 година с афоризми, публикувани в списанието, ръководено от Тудор Аргези – Билете де папагал. През годините на боледуването си публикува разкази, рецензии и преводи във Время, Виаца Ромъняска, Адам, подписани с псевдонимите Михаил Бера и Ин-Интерим. Той е голям почитател на Киркегор, когото чете и превежда от френски на румънски език. Естетиката и идеите на датския философ силно повлияват стила на Блехер.

Освен в румънския печат писателят публикува спорадично и във френските сюрреалистични издания, близък е с най-дейните авангардисти в страната си. През 1934 година излиза стихосбирката му Прозрачно тяло, последвана от двата му, публикувани приживе романа – Случки в близката нереалност (1936) и Белязани сърца (1937). Последният му, недовършен роман  – Осветената бърлога, е подготвен за печат  и издаден през 1971 година от близкия му приятел Саша Пана.

През 90-те години интересът към творчеството на Блехер неимоверно нараства както в родината му, така и зад граница. Критиката го сравнява с Франц Кафка, Бруно Шулц, Давид Фогел и други ключови писатели от Централна Европа от първата третина на XX век. Стиховете и прозата му са преведени на повечето европейски езици.