„Империята трябва да умре“ на Михаил Зигар - тогава съвсем като сега

Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност

„Империята трябва да умре“ (Жанет 45, превод Здравка Петрова) излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната й точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното й издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

Зигар превръща Русия от края на XIX и началото на ХХ век в своеобразен ретро фейсбук: десетки персонажи, преминаващи от история в история, преплетени съдби, крехки алианси, скандални раздори, страстни сдобрявания. Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност. Ако тогава властта поне малко по-слабо беше завинтвала гайките и навреме да беше дала на страната достатъчно свобода, можеше да минем и без тези сътресения, казва Галина Юзефович, литературен журналист.

Според Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ, това е необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: „Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!“ Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие.

Четеш си тази книга и току си мислиш: съвсем като сега е, едно към едно; а този персонаж – та това е Путин, а пък онзи глупак е същият като този днешния, а пък ей този там – ами да, това е Навални!  Какво си мисля по този повод ли? Ето какво: Когато духа вятърът на промените, издигай не стени, а платна. И се учи да ги управляваш, пише  Слава Рабинович, инвестиционен финансист, икономически и политически анализатор.

Михаил Зигар (р.1981 г.) е руски журналист и писател. Живее в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на света.

Чете лекции в МГИМО по международна и аналитична журналистика. Бивш заместник главен редактор на „Русский Newsweek“, колумнист в OpenSpace.ru, Slon.ru, Gzt.ru, Forbes.ru, бивш главен редактор (2010–2015) на независимия руски новинарски телевизионен канал „Дождь“ („Дъжд“). Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия мини-сериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва.

Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор.

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати).