page contents Книжен Ъгъл: Ферлингети, „Сити лайтс“ и смисълът на думата щастие
Предоставено от Blogger.

Ферлингети, „Сити лайтс“ и смисълът на думата щастие

17.12.19

Манол Пейков*

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.
Преди няколко месеца Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина.  Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.
Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на Втората световна война. Участва в десанта в Нормандия и вижда изравнения със земята Нагасаки няколко дни след атомната бомба. Навярно именно там се коренят мощните му антивоенни настроения, които споделя през целия си живот.
Ферлингети се премества в Калифорния в началото на 50-те. Само година след пристигането си в Сан Франциско Лорънс, който по това време преподава френски, рисува и пише стихове и литературна критика, прави импулсивна инвестиция, която ще остави трайна следа не само върху литературния ландшафт на града, но и върху посоката на американската литература изобщо, създавайки книжарница City Lights в малко помещение на „Кълъмбъс Авеню“ № 261, току до Китайския квартал.
През следващите десетилетия (та и до днес) книжарницата се превръща в своеобразен „платонически идеал“. От самото ѝ основаване най-съществената й функция е да бъде място за срещи – на писатели, читатели, творци и интелектуалци, които обсъждат книги и споделят мнения.
През 1955 г. Лорънс надгражда литературния си проект, създавайки издателство със същото име.
Амбицията му е да демократизира литературата, да я измъкне от задушната ѝ академична клетка, да я направи достъпна за всички. В известен смисъл самата му идея да създаде свое издателство се ражда като реакция срещу закостенялостите на литературния пазар в Америка.
Рискът е голям, но му се отплаща с времето.
В самото начало търговският фокус на книжарницата е върху книги с мека корица. Първата поредица на издателството се нарича „Джобни поети“ и стартира през 1955 г. със собствената му дебютна стихосбирка „Картини от един изгубен свят“.
Едно от най-важните неща, които Ферлингети иска да предложи на четящата публика в Америка, са качествени преводи на международна поезия. В „Джобни поети“ излизат редица важни преводни заглавия от немски, испански, нидерландски и руски – сбор от „международни инакомислещи, бунтовни“ гласове, по думите на самия Ферлингети.

За малко повече от десетилетие, до средата на 60-те, книжарницата и издателството се превръщат в институция. Считани са за дом на „революцията на меката корица от Западния бряг“, за факлоносец на движението за свободно слово и своеобразен опекун на писателите и поетите от бийт движението. Привличат литературни личности от всички поколения, от писателя Джак Керуак до режисьора Франсис Форд Копола.
Четвъртата книга от „Джобни поети“ се оказва особено важна не само за репутацията на издателството, но и за историята на цялата американска литература. През ноември 1956 г. „Сити Лайтс“ издава „Вой“ на Алън Гинзбърг. Няколко месеца след излизането на книгата местната полиция арестува Ферлингети по обвинения в сквернословие. Заплашва го присъда от 6 месеца. Съдебният процес в градския съд завършва с оправдателна присъда, която постановява че „Вой“ не е сквернословен и дори и най-минималната целебна социална значимост гарантира на всяка книга защита от Първата поправка на Конституцията.
Решението на съдията създава прецедент в американското право, който впоследствие дава възможност да бъдат издадени заглавия като „Любовникът на лейди Чатърли“ от Д. Х. Лоурънс и „Тропик на рака“ на Хенри Милър. Медийното внимание вследствие на процеса катализира интереса към книгата и към 1958 г. от „Вой“ има отпечатани над 20 000 екземпляра. Днес общият ѝ тираж е над милион. Гинзбърг продължава да издава ключовите си поетични сбирки в „Сити Лайтс“ през следващите 25 години.
Година по-късно престижното издателство New Directions издава втората стихосбирка нa Ферлингети – „Кони Айлънд на разума“. Популярността ѝ е изключителна: с тираж от над милион екземпляра тя остава и до днес една от най-тиражираните стихосбирки в историята на САЩ. Преведена е на 12 езика.
През следващите десетилетия „Сити Лайтс“ продължава да се възприема като център за протест, за революционни идеи, за среща на хора, които искат да променят обществото.
Междувременно Ферлингети пътува все повече и повече – по поетични четения, фестивали, хепънинги и политически конференции в Чили, Куба, Германия, СССР, Холандия, Фиджи, Австралия, Никарагуа, Испания, Гърция, Чехословакия, Мексико, Италия и Франция. Неизменно говори по ключови политически теми като Кубинската революция, ядрената надпревара, Виетнамската война, фермерските сдружения, борбите на сандинистите и сапатистите, войната в Близкия изток.
Продължава да пише и издава. Сред палитрата от награди, които получава през годините, са Мемориалния медал „Робърт Фрост“, Наградата за цялостни постижения на Гилдията на писателите на САЩ, Наградата за граждански свободи „Ърл Уорън“. Командир е на Френския орден за изкуство и литература.
Днес Лорънс Ферлингети и „Сити Лайтс“ са културни емблеми на Сан Франциско и Америка. През 2001 г. Съветът на надзорниците на Сан Франциско обявява книжарницата за официална историческа забележителност за „плодотворната ѝ роля в литературното и културно развитие на града и страната“ – единственият случай в историята на града, когато подобна титла е дадена на бизнес, а не на сграда.

* Следговор на преводача към „Поезията като бунтовно изкуство“ от Лорънс Ферлингети. Илюстрации Люба Халева, редакция Александър Шурбанов. Издава Жанет 45